Какво да очакваме от Българска фондова борса през 2019 г.?

Анализът за предстоящите ни очаквания за 2019 г. за българския капиталов пазар ще бъде разделен на две части (макро фактори и вътрешни фактори), като елементите на анализа ще бъдат съпоставени с тези на Румъния, поради еднаквата ни кредитна оценка от трите най-големи рейтингови агенции, пише Ангел Хаджийски, брокер в ИП Капман в очакванията си за търговията на БФБ през следващите 12 месеца.

МАКРО ФАКТОРИ

Като част от европейския надзорен механизъм, основната полза от влизането на България в Европейския банков съюз е елиминиране на местните политически свързаности с управлението на българските банки и ограничаване на нерационалните икономико-финансови интереси, упражняващи негативно влияние над дейността на някои банки и на надзора над тях.

До влизането в Еврозоната България може да участва в Европейския надзорен механизъм посредством т.нар. Механизъм за близко сътрудничество, с което се ползват предимствата на единния надзор, но без да се участва с право на глас във вземането на решения от Съвета на надзорниците.

В допълнение, съществуват старите притеснения по отношение на корупцията - тема, която държи както София, така и Букурещ извън Шенгенското пространство. Румъния си е поставила за цел да приеме еврото като парична единица през 2022 г.

Спорно е дали е икономически разумно България да влиза в Еврозоната към датата, взета на прицел - 2022 г., защото е малко вероятно дотогава реалната конвергенция на страната да се е подобрила съществено.

Европейската очаква растеж на българската икономика през тази година от 3.5%, и 3.7% за 2019 г. Инфлацията се оценя на 2.6% за тази и 2% за следващата година. .

За Румъния прогнозите на ЕК са за ръст на БВП са 3.6% за тази година и 3.8% за 2019 г. Инфлацията се очаква да е съответно 4.3% и 3.5% .

Кредитната агенция Standard & Poor's оценява рейтинга на страната на BBB с позитивна перспектива. Moody's оценява страната на Baa2 със стабилна перспектива. Fitch's поставя оценка BBB със стабилна перспектива, като параметрите за Румъния са същите.

Най-големият риск за икономиката на ЕС е търговският конфликт на САЩ с Китай, като според МВФ това би намалило с 0.4 базисни пункта темпа на икономическия ръст на ЕС. Европа е свързана тясно с Китай, чрез веригата от доставки (supply chain).

Износът на България расте с 7.4 % през октомври на годишна база, до 2.6 млрд. евро, а на Румъния е с ръст от 10%, достигайки 6.34 млрд. евро за същия период.

И двете страни не са достигнали 10% електроенергийна свързаност на националните си мрежи, съгласно целите на ЕС.

Според доклад на Европейската комисия относно състоянието на Енергийния съюз, публикуван в края на 2017 г., първичното енергийно потребление в страната е близо 4 пъти по-високо спрямо средното ниво в ЕС.

Прогнозите са, че 2020 г. ще е повратната точка, след която цената на електричеството от възобновяеми източници ще падне под тази на електроенергията, произведена от изкопаеми източници.

Долната графика показва енергийната интензивност (консумирана енергия петролен еквивалент на 1000 евро БВП) на страните-членки за периода 2005 - 2015 г., но по същество няма основание да очакваме големи промени за 2018 г. Вижда се, че Румъния е почти 100% енергийно ефективна спрямо България.

Източник: Евростат

Според данни на Световната банка за миналата година, БВП на глава от населението в България е 8311 долара, а в Румъния е 10 932 долара.

С цел измерване на инвестиционната култура и нагласи, сравняваме отношението на пазарната капитализация на БФБ към БВП. При очакван размер на БВП на България за 2018 г. от 108 млрд. лв.и пазарната капитализация на БФБ на стойност около 7.7 млрд. лв., това прави съотношение на пазарна капитализация към БВП от 7.12%.

В Румъния същото съотношение е около 17%.

Доверието в институциите измерваме чрез корупционния индекс на Transparency International. България е на 71-а позиция (черна крива), а Румъния на по-предната 59-а позиция (синя крива).

Източник: tradingeconomics.com

ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

Разполагаем кеш

Обемът на разполагаемия кеш можем да измерим чрез депозитите в банките. В края на септември 2018 г. депозитите на неправителствения сектор са 76.325 млрд. лв. (73.9% от БВП), като годишното им увеличение е 7.7% (8% годишно повишение през август 2018 година).

Депозитите на Нефинансови предприятия са 23.853 млрд. лв. (23.1% от БВП) в края на септември 2018 г. В сравнение със същия месец на 2017 г., те се увеличават с 13% (13.8% годишно повишение през август 2018 година). Очевиден е консервативния подход на икономическите агенти за сметка на други инвестиционни алтернативи, включително и капиталовия пазар.

Бизнес доверие

На долната графика се вижда близката корелация между Индекса на бизнес доверието в България и стойността на борсовия индекс SOFIX.

Източник: tradingeconomics.com

Институционална и нормативна рамка

От 19 ноември 2018 г. влезе в сила НАРЕДБА № 9 от 19 номври 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно.

Потенциално новата наредба би довела до освобождаване на пакети от акции от портфолиото на пенсионните фондове, които изискват високи административни разходи и усилия и трудно биха се оценили, според новите правила на наредбата.

Заключение

В заключение, долната графика сравнява процентната промяна от началото на 2018 г. на българския борсов индекс SOFIX (черна крива), румънския BET (синя крива), гръцкия Athens Composite (оранжева крива) и хърватския CRBEX (червена крива).

Източник: investing.com

При равни обстоятелства, на база гореизложените фактори и късната фаза на възходящия икономически цикъл в глобален мащаб, може да се допусне консолидационно (странично) движение на българския капиталов пазар. Дали обаче това би било така?

Реално активността на инвеститорите през втората половина на годината остана на ниско ниво при понижаващи се цени за водещите компании и дори успешното предлагане на акции на Градус, не успя да задържи инвеститорския интерес за дълго. На фона на акумулираните пари в трезорите, логично е интересът на нови емитенти да стане факт, като очакванията са и настоящи компании да потърсят набиране на допълнителен паричен ресурс за развитие на дейността си.

Разпределението на печалбата при дивидентните акции би донесло отново нелоша доходност на акционерите и също би насочило внимание към инвестиции в ценни книжа.