Вероятно не бихте предположили, но западащият и деморализиран Генуа е бил сред най-богатите градове в света само преди 700 години.

Търговският и военният флот на Генуа са доминирали в Средиземно море в продължение на повече от 100 години, а независимият град-държава е имал собствена империя, простираща се от Сирия до Крим.

Търговците и финансистите му помагат за изграждането на огромните дворци и други архитектурни съкровища, които карат местните да наричат града La Superba (превъзходният, невероятният).

Днес нещата не са толкова невероятни. Населенито на Генуа е застаряващо и намаляващо, а той е едва шестият най-голям град в Италия. Работните места не достигат, а количеството на товарите, които преминават през историческото пристанище, е една малка част от това, което обработват други пристанища в Северна Европа.

Banca Carige SpA, която е най-голямата в града, се управлява от администратори, назначени от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Полицията застреля протестиращ гражданин по време на насилствените сблъсъци около срещата на страните от Г-8 през 2001 г., което навреди на имиджа на града. Кални свлачища по презастроени склонове убиха шестима души през 2011 г., а последвалите наводнения три години по-късно разгневиха местното население относно координацията и спасителните дейности на властите.

През 2017 г. имаше период, в койта в града имаше толкова много диви прасета, че властите приканваха местните да ги отстрелват.

За мнозина трагедията от миналата година със срутилия се мост Моранди, която раздели града на две, изглеждаше като поредната глава в тъжния упадък на този някога грандиозен град. Кметът Марко Бучи обаче вижда неща по по-различен начин.

Минути след срутването на моста на 14 август миналата година, при което загинаха 43 души, 59-годишният кмет бе превключил на кризисен режим, събирайки граждански лидери и планирайки възраждането на града.

Дори и след като мостът бе унищожен, транспортът бе засегнат, а връзките с останалата част на Италия и Франция бяха затруднени, “ние осъзнахме, че градът въобще не бе на колене,” разказва Бучи пред Bloomberg.

Шест града в Италия, ако ви е омръзнал Рим Има още градове, достойни за любовта ви

След трагедията кметът размишлява, че ако “изиграе картите си правилно, градът може да стане още по-велик — този момент е началото на завръщането на Генуа.”

Докато неговият град скърби, Бучи вижда възможност.

Стъпка 1: мостът Моранди, обявен за триумф на инженерната мисъл при откриването си през 1967 г., ще бъде издигнат отново за рекордно кратко време от един от най-известните жители на Генуа - архитектът Ренцо Пиано.

Стъпка 2: кметът ще използва националната солидарност към участта на града, за да издейства средства за планирани отдавна инфраструктурни подобрения, които бяха спирани от бюрокрацията години наред. С обновените пътища, железопътни връзки и пристанищни подобрения, Генуа ще се завърне към дните на своя разцвет като европейска морска сила.

Политиците също искат да се включат. Дори министърът на транспорта Данило Тонинели, чиято партия „5 звезди“ е известна с това, че се отнася подозрително към големите инфраструктурни проекти, се изказа красноречиво отново плана за възстановяване на града.

“Възстановяването на моста ще бъде индикация за възстановяването на имиджа на Италия в чужбина,” заяви Тонинели на 8 февруари, по време на церемония, с което бе поставено началото на строителните дейности.

“Това е важен момент, това е прераждането на Генуа,” добави премиерът Джузепе Конте по време на събитието.

Ако човек се огледа из Генуа обаче, признаците за прераждане са все още далече. Местната икономика изпитва затруднения, а градът е лидер по спад на населението в региона. Пазарът на труда е в стагнация.

Основният двигател на растеж си остава пристанището, където роденият в Генуа Христофор Колумб планира своита пътешествия. С над 55 млн. тона товари, обработени през миналата година, пристанището в Генуа си остава най-натовареното в Италия, но трафикът намалява с около 8% след трагедията с моста Моранди.

В много отношения разделянето на крайбрежния град на две засили естественото му състояние на място с две често неподхождащи си части. Мостът Моранди бе връзката между тях.

Сгушена между алпийските предпланини и Средиземно море, Генуа се простира на близо 35 км по крайбрежието. Ренесансови палати се кипрят на фона на функционалната архитектура на търговското пристанище, а футболните фенове подкрепят един от двата местни клуба Сампдория или Дженоа.



Градут е дори формално разделен на източна и западна част, като свежият бриз от морето се смесва с вредни изпарения от корабостроителниците и стоманодобивните заводи.

“Трябва да разчистим тинята, която покрива нашия живот, нашата земя, нашите традиции,” пее Кристиан Де Андре, син на генузекия певец и автор Фабрицио Де Андре на концерт ден след трагедията.

За някои жители и компании това разчистване е закъсняло. Централата на Ansaldo Energia SpA - енергийна компания на стойност 1.1 млрд. долара, се намираше буквално под моста. На 15 август компанията бе откъсната от останалата част от града и около 400 служители трябваше да бъдат преместени. Общите й загуби бяха в размер на близо 50 млн. евро.

Летището на града губи около 20 000 пътници от 14 август насам, според Паоло Одоне, президент на аеропорта и бивш ръководител на Търговската камара в града. “Собствениците на хотели се страхуват”, казва той.

Само една малка част от планираните от общината 14 млрд. евро инфраструктурни инвестиции ще отидат за възстановяването на моста, тъй като градът иска да облекчи уличните задръствания, като изгради нов околовръстен път.

И въпреки че големи италиански строителни компании, като Salini Impregilo SpA и Fincantieri SpA, ще ръководят строителните дейности, финансирани от средства, заделени от италианското правителство, което ще предоставя на града по 30 млн. евро на година до 2029 г., някои местни хора се опасяват, че ефектът от всичко това няма да стигне до тях. Или поне не скоро.