Европейската централна банка отложи първото повишение на основния лихвен процент в еврозоната след световната финансова криза.

В актуализираната прогноза на институцията, обявена след днешното ѝ заседание, се посочва, че лихвите ще започнат да се вдигат най-рано през 2020 г.

В същото време Марио Драги и неговите колеги съобщиха, че ще стартират нова Целева операция по дългосрочно рефинансиране за европейските банки (Targeted Long-Term Refinancing Operation, или TLTRO).

Това е третата подобна програма на ЕЦБ, като този път основната ѝ цел е да помогне на трезорите да рефинансират настоящите си задължения към централната банка в размер на над 720 млрд. евро.

С този ход ЕЦБ иска да избегне опасността от нова кредитна криза, която да подкопае и без това скромния икономически растеж във валутния съюз. Институцията изненада пазарните участници и стана първата водеща централна банка, която реагира на забавящия се икономически растеж.

Несигурността около брекзит и глобалните търговски конфликти вече оказва негативно влияние върху европейската икономика, а централните банкери не искат да рискуват процесът да се задълбочи, в случай че банките започнат да затягат кредитните си портфейли.

"Управляващият борд на ЕЦБ очаква лихвите да останат на настоящите си нива поне до края на 2019 г. или до когато е нужно", се казва в официалното становище на институцията.

"Ще бъде инициирана и нова целева операция по дългосрочно рефинансиране, която ще стартира през септември 2019 г. и ще приключи през март 2021 г. Лихвата по рефинансиращите операции ще е индексирана към основния лихвен процент", съобщават още от Европейската централна банка.

В момента основният лихвен процент, който ЕЦБ прилага върху депозитите на търговските банки, е отрицателен в размер на -0.4%. Основната рефинансираща лихва е 0%, а тази по краткосрочните (овърнайт) междубанкови кредити е на ниво от 0.25%.

Днешното решение на ЕЦБ означава, че по всяка вероятност Марио Драги няма да предприеме нито едно повишение на лихвите в рамките на своя мандат, който изтича през октомври тази година.

Институцията започна да понижава лихвените равнища през 2011 г., точно когато Драги пое ръководния пост.

На пресконференцията след заседанието президентът на ЕЦБ заяви, че очакванията за икономическия расетж значително са се влошили.

"Продължаващата геополитическа несигурност, заплахата от възраждане на протекционизма и проблемите на развиващите се пазари изглежда оказват влияние върху икономическия климат", заяви Драги. ЕЦБ понижи прогнозата си за ръста на БВП в еврозоната от 1.7 на 1.1% за тази година.

По отношение на инфлацията Драги заяви, че централната банка ще се стреми да я поддържа под, но близо до целевото ниво от 2% годишно.

Президентът на ЕЦБ за пореден път подчерта, че европейската икономика няма да може да се възстанови само с инструментите на монетарната политика. Той призова правителствата на държавите от валутния съюз да приложат възможно най-бързо структурните реформи, препоръчани от Европейската комисия и да следват стриктна фискална политика.

"Всички държави би трябвало да се опитат да поддържат политика, която да насърчава икономическия растеж, а тези, които имат високи нива на публичния дълг, трябва да продължат да увеличават финансовите си буфери", заяви Драги.

Еврото реагира с понижение на новината за новите финансови стимули и отлагането на повишението на лихвите, поевтинявайки с близо половин процент спрямо щатския долар. Към момента единната валута се разменя за 1.1257 долара.