Тази година еврото отбелязва своята 20-а годишнина. Две десетилетия след като валутата започва да се използва, този ход остава спорен.

Все още липсват надеждни емпирични данни за това кои страни от еврозоната са спечелили от въвеждането на еврото и кои са изгубили. Въпреки че има проучвания за това дали еврото е насърчило търговията между страните от еврозоната, резултатите не са ясно очертани.

Освен това фокусирането само върху търговията хвърля светлина единствено върху един малък аспект от въвеждането на еврото. Недостатъците от въвеждането на еврото, свързани с това, че страните от еврозоната вече не могат да обезценяват валутата си, остават неизвестни.

Един съдържателен индикатор за това дали въвеждането на еврото в отделните страни е довели до повишаване или намаляване на благосъстоянието е тенденцията при БВП на глава от населението.

Това формира основата на ново проучване на Центъра за европейска политика (CEP), при което е използван методът на синтетичния контрол, за да се определи как е щял да се развие БВП на глава от населението, ако те не бяха се присъединили към еврозоната. Сравнявайки това с реалната тенденция при БВП на глава от населнието, дава представа за ефекта от приемането на еврото върху благосъстоянието.

Този анализ може да бъде приложен единствено при страни, в които има голям период между приемането в ЕС и въвеждането на еврото, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че резултатът от анализа няма да бъде изкривен от приемането в ЕС и вътрешния пазар.

По тази причина анализът е изготвен за Белгия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Португалия и Испания.

Отбелязването на 20-ата годишнина на еврото обаче е по-скоро приглушено. Причината за това е все още тлеещата криза при валутата. Тя започна в края на 2009 г. в Гърция и след това обхвана редица други държави от еврозоната.

В разгара си в средата на 2012 г. пет от тогава 17-те страни от еврозоната (Гърция, Итландия, Испания Португалия и Кипър) имаха нужда от финансова помощ. Тя бе предоставена чрез Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSM), Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и Европейския стабилизационен механизъм (ESM), които бяха създадени специално за тази цел.

Гърция получи 261.9 млрд. евро, Ирландия получи 45 млрд. евро, Испания – 41.3 млрд. евро, Португалия - 50.3 млрд. евро, а Кипър - 6.3 млрд. евро. Ситуацията се подобри чак когато на 26 юли 2012 г. президентът на Европейската централна банка Марио Драги обеща, че финансовата институция ще направи всичко по силите си, за да подкрепи валутния съюз. Така колапсът на еврото бе избегнат.

От изследваните от CEP страни в еврозоната става ясно, че през 2017 г. единствено Германия и Нидерландия са спечелили от еврото. В Германия БВП на страната е нараснал с 280 млрд. евро, докато БВП на глава от населението се е увеличил с 3 390 евро.

Ръстът в БВП на Нидерландия е 19 млрд. евро през 2017 г., или 1 116 БВП на глава от населението. След това страните вече отчитат спад в брутния вътрешен продукт както следва: Белгия (-920 евро БВП на глава от населението; -10 млрд. евро), Испания (-1 448 млрд. евро БВП на глава от населението; -67 млрд. евро), Гърция (-3 850 евро БВП на глава от населението; -41 млрд. евро), Португалия (-5 482 евро БВП на глава от населението; -56 млрд. евро).

Италия, от друга страна, е най-големият губещ. Без еврото БВП на Италия е щял да бъде с 530 млрд. евро по-висок, което се равнява на намаляване на БВП на глава от населението с 8 756 евро.

Във Франция приемането на еврото също е довело до значително намаляване на благосъстоянието в размер на 374 млрд. евро, което кореспондира на 5 570 евро по-нисък БВП на глава от населението.

От ЦЕП изготвят подреждане и въз основа на ефекта от въвеждането на еврото - както върху БВП на глава от населението, така и върху БВП за целия период от 1999 г. до 2017 г. (с изключение на Гърция, за която отчетеният период е от 2001 г. до 2017 г.).

Тук големият победител отново е Германия. Страната е спечелила 1.89 трлн. евро за периода, или 23 116 евро на глава от населението.

С изключение на 2004 и 2005 г., Германия се е облагодетелствала във всяка една година в резултат на въвеждането на еврото, особено след кризата при валутата от 2011 г.

На второ място се нарежда Нидерландия с 346 млрд. евро общ положителен ефект върху БВП за периода, или 21 003 евро на жител.

Единствената друга страна, която може да се похвали с положителен ефект от еврото, е Гърция, като той е в размер на 2 млрд. евро, или 190 евро на глава от населението. Това се дължи на факта, че Гърция имаше огромни ползи от еврото в първите няколко години след въвеждането на валутата в страната.

Това обаче се промени през 2011 г. Оттогава еврото има отрицателен ефект върху благосъстоянието на страната.

Италия отново е най-големият губещ, като за целия период въвеждането на еврото е довело до загуби за икономиката в размер на 4.3 трлн. евро, или 74 600 евро на глава от населението.

Вторият най-голям губещ е Франция с близо 56 000 евро спад на благосъстоянието на глава от населението и 3.59 трлн. евро общо за икономиката.

Челната тройка в дъното се оформя от Португалия, където благосъстоянието отчита спад от над 40 000 евро на човек и 424 млрд. долара общо за икономиката.