Ще паднат ли лихвите по кредитите у нас, ако България влезе в еврозоната? Това е въпрос, който много хора си задават, тъй като в момента средната цена на банковото финансиране в лева е по-висока от тази в евро.

Отпадането на валутния риск с приемането на еврото се сочи като една от основните причини за постепенното понижаване на лихвите в дългосрочен план. Дали обаче статистиката потвърждава това допускане и от какво зависи равнището на лихвените проценти?

Profit.bg потърси отговора на този въпрос, като продължение на материала от миналата седмица, в който се опитахме да сравним някои от ключовите икономически показатели на страните, които станаха част от валутния съюз след неговото разширяване.

В случая с лихвените равнища ще разгледаме последните 15 години и промяната на дългосрочните лихвени проценти в държавите, които са станали част от еврозоната през този период - Словения (която прие еврото през 2007 г.), Кипър (2008 г.), Малта (2008 г.), Словакия (2009 г.), Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.).

Показателят, който взимаме за отправна точка, е равнището на дългосрочните лихвени проценти, измерено според критериите от Маастрихт. То се използва и от Европейската централна банка за оценка на степента на конвергенция на отделните държави, които кандидатстват за присъединяване към валутния съюз.

Обикновено този дългосрочен лихвен процент се определя въз основа на доходността по 10-годишните държавни облигации. В повечето държави тя се доближава и до средната лихва по ипотечните кредити. Към края на 2018 г. средното равнище на лихвите по ипотечните кредити в еврозоната се движи малко под 2%, докато конвергентният лихвен процент е около 1.4%.

Исторически спредът между двата показателя се движи в рамките на плюс-минус един процентен пункт. Лихвата при отделните видове кредитни продукти обаче, независимо дали става въпрос за потребителски или ипотечни, зависи от много други фактори - рисков профил на клиента, степен на обезпечение, търсене и предлагане на пазара и т.н.

При потребителските кредити, например, лихвите традиционно са по-високи, а изменението им се влияе в по-малка степен от основния лихвен процент. По тази причина сравняването на един унифициран показател, като конвергентната дългосрочна лихва, се оказва по-надеждно, особено когато става въпрос за очертаване на тенденциите в дългосрочен план.

На графиката се вижда движението на дългосрочните лихвени проценти във всяка от новоприетите в еврозоната държави през последните 15 години, датата на тяхното присъединяване, както и средното равнище за целия Европейски съюз.

Този подход дава представа за промяната на лихвените равнища преди и след приемането на съответната държава във валутния съюз, но също и за общия тренд, в който се движат лихвите на Стария континент.

Данните показват, че в Словакия, Естония, Латвия и Литва средните лихвени равнища започват устойчиво да се понижават веднага след присъединяването към еврозоната.

В Словения, Малта и Кипър, които станаха част от валутния съюз преди избухването на световната финансова криза, понижението започна по-късно, като в Словения и Кипър беше отчетен и ръст в периода от 2010 до 2012 г., свързан с дълговите проблеми на някои европейски държави и отлива на капитали от Източна Европа.

Средното равнище на дългосрочните лихвени проценти в Кипър скочи до 7% през 2012 г., след като банковата система в страната понесе сериозни щети заради гръцката дългова криза. В Словения показателят се повиши до 5.81% през 20112 г., в сравнение с 4.61% в годината на присъединяването й към еврозоната.

В Малта обаче подобни пикове не се наблюдават, а лихвите се понижават устойчиво още от годината на присъединяването й към валутния съюз. През 2008 г. те се движеха малко под 5 на сто, като оттогава насам са отчитали спад почти всяка година (с изключение на 2011) и в момента са около 1.4%, което е под средното за ЕС.

Интересни са и тенденциите в държавите, които станаха част от еврозоната след кризата. Първата от тях бе Словакия, която се присъедини към валутния съюз през 2009 г., когато средното ниво на дългосрочните лихви в страната бе 4.71%. Оттогава насам то бележи устойчива тенденция на спад (с изключение на 2011 и 2012 г.), като в момента се движи около 0.9 на сто.

Естония прие еврото през 2011 г. при средно равнище на дългосрочните лихви около 4.4 на сто, докато в момента то е 1.9%. Латвия и Литва се присъединиха към валутния съюз респективно през 2014 и 2015 г. и също регистрираха спад на лихвените равнища непосредствено след тази стъпка.

Разбира се, трябва да направим уговорката, че лихвите в цяла Европа през този период се движеха в низходяща посока, като основната причина за това бяха монетарните стимули от страна на Европейската централна банка. Още през 2012 г. институцията свали основния лихвен процент до нулеви равнища, а впоследствие бяха въведени и отрицателни лихви върху депозитите на финансовите институции в централната банка.

Тази тенденция обаче е на път да приключи, а първото повишение на лихвите може да се случи още тази година.

Но докато в предкризисните години средната дългосрочна лихва в ЕС беше по-ниска от тази във всички седем държави, които впоследствие приеха еврото, то днес четири от тях (Словения, Словакия, Латвия и Литва) могат да се похвалят с по-ниски равнища от средните.

Прибалтийските републики (Естония, Латвия и Литва) представляват интересен казус, защото дават възможност за сравнение на ефектите от финансовата криза върху държавите, които по това време вече бяха част от еврозоната и тези, които се присъединиха по-късно.

Конкретно в Латвия и Литва кризата имаше опустошителен ефект върху банковата система, тъй като доведе до масиран отлив на капитали и принуди правителствата на тези държави здраво да "затегнат коланите", за да могат да закърпят балансите по текущите си сметки.

Това се вижда ясно на графиката - конвергентният дългосрочен лихвен процент скочи рязко през 2009 г. до ниво от 12.36% в Латвия и цели 14% в Литва. В държавите, които по това време вече бяха част от валутния съюз, подобни пикове не се наблюдаваха. Естествено, този факт сам по себе си не може да даде цялото обяснение, но и не може да бъде изключен от "уравнението".

Отговорът на въпроса дали равнището на лихвените проценти зависи от членството в еврозоната вероятно ще стане малко по-ясен през следващите няколко години, когато цикълът на стимулиращата монетарна политика от страна на Европейската централна банка приключи окончателно и започне обратната тенденция - на повишаване на основната лихва и затягане на кредитния пазар.

Много е вероятно присъединяването на България към еврозоната да се случи именно в този сегмент от лихвения цикъл, имайки предвид заявките на правителството, което очаква да приемем еврото през 2022 г.