6 въпроса (освен брекзит), които не дават покой на лидерите от ЕС
Предвид безпорядъка, който цари около брекзит, е трудно човек да си представи, че лидерите на ЕС ще имат по-належащи проблеми за обсъждане на двудневната си среща, която започва днес.
Въпреки това, по време на срещата ще бъдат обсъждани и екзистенциални теми, вариращи от търговските отношения с най-големите икономически партньори на блока, до изглаждането на различията относно това как да бъде спасена планетата от катастрофалните климатични промени.
Вижте някои от откритите фронтове, обобщени от Bloomberg, които не дават покой на държавните глави, които ще се срещнат в Брюксел.
Търговските преговори с Тръмп
Германия има желание да започне преговори за намаляване на промишлените мита, за да предотврати митата върху автомобилния внос, които Доналд Тръмп заплаши, че ще наложи - ход, който би казал смазващ ефект върху европейската автоиндустрия.
Погледите са насочени към Франция за евентуални индикации относно това колко време ще продължи да се бави относно връчването на мандат за преговори на европейския комисар за търговията Сесилия Малмстрьом.
Тя помоли през януари за зелена светлина да започне дискусии, но одобрението трябва да бъде получено от всички страни членки на ЕС.
От Франция заявиха по-рано през седмицата, че Париж търси гаранции, пояснения и дори признаци на добра воля от страна на САЩ.
ЕС вече започна подготовка за сценарий, при който преговорите в САЩ се провалят и обеща да обложи американски стоки за 20 млрд. евро с мита, ако Тръмп наложи мита върху вноса на автомобили.
Укротяването на тигъра
На срещата си в Брюксел европейските лидери ще се подготвят и за срещата между ЕС и Китай, която ще се проведе също там през следващия месец.
Предварителното общо проектокомюнике, с което са се запознали от Bloomberg, е обявявано като най-амбициозното предложение досега за ангажирането на Китай и вкарването на най-многолюдната страна в международния ред, който се базира на правила.
ЕС иска Пекин да се съгласи да поеме ангажимент за търговско споразумение, което ще премахне бариерите на китайския пазар за европейски компании. Документът също така е опит “за спасяване на Световната търговска организация” чрез реформа.
Дискусиите около Китай в Брюксел съвпадат с посещението на китайския президент Си Дзинпин в Рим днес, където той ще предложи на страната “глобално стратегическо партньорство”, което ще се простира от построяването заедно на новия Път на коприната до засилване на отношенията в няколко сектора, сред които и телекомуникациите и пристанищата.
Италия ще стане първата страна от Г7, която ще подпише меморандум за инициативата „Един пояс, един път“, което подсилва притесненията на САЩ относно отворената врата за Китай към стратегически сектори, като телекомуникациите и пристанищата.
Подсигуряването на 5G мрежите
Въпреки че европейските лидери няма да публикуват решения от обсъждането си на Китай, Пекин ще следи случващото се отблизо. Това е така, защото лидерите отделно ще приканят Европейската комисия да препоръча “съгласуван” подход за подсигуряването на следващото поколение мобилни мрежи, известно като 5G.
ЕС е подложен на огромно напрежение от страна на САЩ да ограничи използването на китайско оборудване в тези мрежи от съображения за националната сигурност.
Според администрацията на Тръмп, китайското законодателство задължава компаниите да помагат на шпионските операции на държавата и по тази причина използването на хардуерни продукти на компании, като Huawei, биха направили западните държави уязвими и податливи на шпионаж.
Гарантирането на справедливостта на обществените поръчки
Ако погледнем в световен мащаб, лидерите от ЕС ще инструктират своите представители да се опитат да излязат от задънената улица по отношение на проектозаконите от 2016 г., които имат за цел да отворят пазарите на обществени поръчки в чужбина.
Предложението би предоставило на Европейската комисия нови разследващи правомощия и ще й позволи да “налага парични наказания” за оферти в ЕС от страна на компании, които са базирани в чужди държави, които имат дискриминационни практики за възлагане на обществени поръчки (сред нарушителите са Китай, Индонезия, Индия и Русия, според ЕС).
Най-новият план, който е размита версия на инициатива от 2012 г., все още среща идеологическа съпротива от група държави, основно в Западна Европа.
Промишлената политика на ЕС
Лидерите от ЕС трябва да се справят с последствията от неуспешния опит за сливане между Siemens AG и Alstom SA. Мечтата на Франция и Германия за железопътен гигант, който може да се изправи срещу Китай, бе убита миналия месец от антимонополните органи в ЕС.
Това накара Париж и Берлин да призоват за промени, които ще позволят на правителствата да имат думата по сделки, за които смятат, че са от съществено значение за бъдещето на Европа.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел не успяха да накара лидерите от ЕС да подкрепят призива им за големи промени в начина, по който се подхожда към сливанията, но получиха подкрепа за “отстояваща позициите промишлена политика” и инициатива на Европейската комисия, която може да създаде препятствия пред китайските държавни компании в Европа.
Стратегия относно климата
Темповете и начините на преминаване към зелена икономика се очаква да разделят лидерите от ЕС, когато започнат да обсъждат дългосрочната стратегия за климата.
От ЕК предложиха през ноември блокът да стане първата голяма световна икономика, която да се цели в нулеви нетни емисии до 2050 г. Предварителното планиране е необходимо, за да се даде насока на компаниите и гражданите по отношение на това какво ще струва борбата с глобалното повишение на температурите.