През 1966 година, малко преди да получи нобелова награда за икономика, Пол Самюелсън се шегува, че със спадовете на борсовите индекси в САЩ са предвидени 9 от последните 5 големи рецесии. Днес страховете от нов икономически спад отново започват да изплуват сред инвеститорите и по коридорите на централните банки, а опитът показва, че хората, които получават пари, за да предвиждат икономическите тенденции, нямат кой знае колко успешно досие, пише Bloomberg.

За разлика от пазарните участници, които често предвиждат катастрофи, които не се случват, икономистите са по-склонни да пропускат предстоящите рецесии. Последният пример бе финансовата криза от 2008 година.

Главният икономист на базираната в Лондон консултантска компания Fathom Consulting Андрю Бриджън публикува анализ, според който, от общо 469 икономически спада от 1988 година насам, Международният валутен фонд е успял да предвиди само 4 до пролетта на предходната година. До пролетта на годината, в която са се случили пониженията, експертите на МВФ са успели да публикуват адекватна прогноза в 111 случая - по-малко от една четвърт от всички.

Бриджън смята, че експертите на МВФ са били успешни в прогонзирането на рецесии в държави като Екваториална Гвинея и Науру, но когато става въпрос за развитите държави, те никога не са успявали да предупредят за икономически спад в аванс от повече от няколко месеца.

Икономистите на фонда обаче изтъкват, че те не са единствените, които се провалят в предвижданията си. Според проучване на МВФ от 153 рецесии, които са се случили в 63 държави в периода от 1992 до 2014 година, само 5 са били прогнозирани с консенсус от анализатори от частния сектор до април на предходната година. Освен това в повечето случаи експертите са подценявали мащаба на икономическите сътресения почти до неговото приключване.

Дали този път икономистите ще се справят по-добре? Все повече хора си задават този въпрос, на фона на забавящия се ръст на китайската икономика, вече започналата рецесия в Италия, крехкия фундамент в Европа и "обръщането" на кривата на доходността по американските облигации. Много анализатори отбелязват, че подобни сигнали от облигационния пазар в миналото винаги са били предшествани от рецесия, но времето за "реакция" всеки път е различно - от няколко седмици до няколко месеца и дори години.

Основната причина за слабото представяне на икономистите, когато става въпрос за прогнози, се крие в това, че тяхната професия просто не е от най-лесните. Информацията за икономическите показатели идва от различни източници и обикновено със закъснение. А и в много случаи "шоковете" се случват заради външни или инцидентни фактори, които трудно могат да бъдат предвидени, пише Bloomberg.

Липсата на финансова мотивация също играе роля, според експерта на МВФ Пракаш Лунгани. За разлика от портфолио мениджърите, чиито прогнози влияят пряко върху годишния им бонус, икономистите не губят нищо, ако сбъркат и това рядко се отразява на цялостната им кариера.

Груповото мислене също може да бъде проблем. Професионалните анализатори се чувстват много по-сигурни, когато са "в група". Споделянето на мнение, което се различава коренно от това на мнозинството, е по-скоро изключение. Другата много разпространена "стратегия" е да се правят дългосрочни прогнози - например за следващите 18 или 24 месеца. Така шансовете за "успешно" предвиждане нарастват значително.

Лунгани обаче вижда и поводи за оптимизъм по отношение на настоящите способности на икономическите експерти. Допреди Световната финансова криза те често повтаряха мантрата, че теорията на бизнес циклите вече не е валидна, а резките спадове и тежките икономически сътресения вече са останали в историята. 2008 година обаче обори тези твърдения и сега експертите на JPMorgan Chase & Co. например казват на клиентите си, че има 40% шанс за нова рецесия догодина.

"Това със сигурност е по-реалистично отколкото да твърдиш, че живеем в нова икономическа епоха и цикличността вече не съществува", казва Пракаш Лунгани.