Преди повече от 700 години италианският търговец и пътешественик Марко Поло потегля от Венеция, за да постави началото на транспортния коридор между Западна Европа и Далечния изток.

Днес друг италиански град заявява амбициите си да се превърне в най-западната точка от Пътя на коприната, пише The Economist.

Триест подготвя отварянето на своето пристанище за иницативата "Един пояс, един път" - огромният инфраструктурен проект, финансиран от Пекин с основната цел да осигури по-широк достъп на китайските стоки до западните пазари.

По-късно тази седмица китайският президент Си Дзинпин ще посети Рим, а по време на визитата му се очаква да бъде подписано и официалното споразумение за включването на Италия в проекта "Един пояс, един път". Тя ще е 124-ата държава, която полага подписа си под инициативата, но ще е първата от групата на Г7.

Италианското правителство е готово да направи тази стъпка, въпреки откритото недоволство на Съединените щати и притесненията на някои европейски държави, че основната цел на мащабните инфраструктурни инвестиции е увеличаването на китайската сфера на влияние.

Една от многото сделки, които ще бъдат включени в споразумението, е договорът с China Communications Construction Co. (по-известна като CCCC) за разширяването на пристанището в Триест.

Компанията обаче е съпъствана от скандали и противоречия в много от държавите, които са част от новия "път на коприната", припомня още изданието.

"Триест ще се превърне в европейския Хонконг", твърди директорът на пристанището Зено Д'Агостино.

За постигането на тази цел обаче ще са необходими много усилия. Гръцкото пристанище Пирея, което се управлява от китайската компания Cosco Pacific Ltd., в момента реализира седем пъти по-голям товарен трафик от Триест - близо 5 млн. контейнера годишно.

За сравнение, през 2018 г. през северното италианско пристанище са преминали 725 000 контейнера. Ръстът за последните три години е с 45%, но въпреки това оборотите остават сравнително скромни (особено за китайските мащаби).

Точно по тази причина Д'Агостино се нуждае от помощта на Китай. Планът за модернизация на пристанището включва подобрения на обща стойност 1 млрд. евро, които ще ускорят движението на стоки към Стария континент.

Сред тях е и изграждането на транспортния възел Trihub, който трябва да свърже пристанището с отворената на скоро товарна железопътна връзка с Германия, както и да усъвършенства местната железопътна инфраструктура и връзките й с Източна Европа.

Проектът Trihub, който ще струва 200 млн. евро, бе поставен на масата в последния кръг от преговорите между Европейският съюз и Китай. Инициативата има за цел да наложи европейските приоритети, в това число и намаляването на вредните въглеродни емисии, във всеки нов транспортен проект, който стартира в някоя от държавите членки.

Защо Източна Европа остана разочарована от инициативата 16+1?Разминаването в очакванията подкопава усилията на Китай да увеличи икономическото си влияние в Източна Европа

Италианското "ухажване" на Си Дзинпин, който през 2013 г. постави проекта "Един пояс, един път" в центъра на външната си политика, предизвиква критики както вътре в страната, така и зад граница. От Белия дом неколкократно бяха отправени предупреждения към Рим да не се съюзява с най-големия търговски опонент на САЩ.

"Приемането на инициативата "Един пояс, един път" легитимира хищническото отношение на Китай към инвестициите и няма да доведе до никакви ползи за италианския народ", заяви по-рано този месец американският Съвет за национална сигурност в публикация в Twitter.

Италия беше въвлечена и в конфликта между американската администрация и китайския технологичен гигант Huawei Technologies. САЩ оказват натиск върху съюзниците си да се откажат от изграждането на новото поколение 5G мобилни мрежи с технологиите на китайската компания, тъй като по този начин биха й дали лостове, с които да заплашва тяхната национална сигурност.

Някои държави, сред които Франция и Германия, вече предприеха стъпки, с които да попречат на Huawei да доставя оборудване за местните мобилни оператори.

Telecom Italia и Vodafone обаче дадоха сигнал, че са готови да работят с китайската компания. Но италианското министерство на икономическото развитие публикува официално становище, в което посочва, че изграждането на 5G мрежата няма да присъства сред документите, които ще бъдат подписани по време на визитата на китайския президент Си Дзинпин в страната.

Италианският вицепремиер Матео Салвини, който представлява антиимигранската Северна лига в управляващата коалиция, заяви, че не иска "Италия да бъде колонизирана от чуждестранни корпорации".

Засега е ясно какво би могла да спечели Италия от евентуалното сближаване с Китай. В края на 2018 г. икономиката на страната навлезе в трета рецесия за последните десет години, а чуждестранните инвестиции паднаха до 18.2 млрд. евро. Това е по-малко от половината от отчетените през 2007 г. 48 млрд. евро.

Срутването на моста в Генуа миналото лято за пореден път изведе на преден план спешната необходимост от модернизация и рехабилитация на пътната и железопътната инфраструктура в страната.

Освен това стокообменът с Китай (на стойност 44 млрд. евро) заема дял от 2.5% от брутния вътрешен продукт на Италия. Това е доста под средното равнище за ЕС, който формира 3.8% от външната си търговия с Китай.

В САЩ китайските стоки заемат дял от 3.4% от общия оборот. Така че в това отношение има потенциал за растеж.

„Един пояс, един път“, или различната история на две пристанищаИсторията на две пристанища, намиращи се на огромно разстояние едно от друго, описва разминаващите се резултати на китайската инициатива „Един пояс, един път“ за финансиране и изграждане на инфраструктура в над 80 държави

Споразумението, което предстои да бъде подписано между Рим и Пекин, обаче крие и своите рискове, пише The Economist. Те се крият най-вече в детайлите, които ще присъстват в договорите с китайските компании, като CCCC.

Строителният гигант е обект на разследване и обвинения в измами в над 100 държави, в които е участвал в изграждането на пътища, пристанища, мостове и други проекти.

Компанията бе поставени в черния списък на Световната банка за период от 8 години (стартирайки от 2009 г.) заради нелоялни практики в търговете за модернизация на магистралната мрежа във Филипините.

Малайзия замрази два от железопътните проекти на китайската държавна корпорация заради обвинения в корупция, а Канада блокира сделка за придобиване на местна строителна компания от CCCC от съображения за националната сигурност.

Директорът на пристанището в Триест Зено Д'Агостино обаче е категоричен, че страховете от китайското икономическо присъствие са преувеличени. Той уточнява, че засега няма планове за подписване на някакъв конкретен финансов ангажимент към CCCC и че най-важният приоритет за Триест не е привличането на инвестиции, а привличането на кораби и товари.

Статистическите данни показват, че само 2% от целия внос на Италия по море идва от Китай.

Според Д'Агостино максимумът, който китайската компания може да получи, е 10-процентен дял в проекта Trihub. Това се равнява на 20 млн. евро в парично изражение.

"Всички говорят за геополитика. За мен нещата са просто бизнес", казва още пред The Economist директорът на пристанището в Триест.