Представете си, че живеете в Англия. Вашите деца ходят в английско училище, вие карате кола с десен волан, четете английски вестници, а в 17:00 часа се радвате на чаша чай. Икономиката се развива с огромни крачки.

Но приближава ден Х, когато от демократична Англия се превръщате в тоталитарен Китай с всички последици от това. Този ден настъпи на 1 юли 1997 г., когато Великобритания тържествено върна взетия под наем за 100 г. Хонконг на Китай.

За да не се допусне масова истерия и органично да се интегрира новата територия, Китай дава на Хонконг широка автономия до 2047 г. Затова сега в Хонконг нещата са както преди: официален език е английският, правовата система е британска, автобусите са двуетажни и движението е лявостоящо.

Първото, което изпитваш, когато пристигнеш в Хонконг от китайския мегаполис Шенжен, е разочарование. В сравнение с потресаващото въображение на съвременен Шенжен, Хонконг изглежда като изморен старец.

Така китайците, които заливат Шенжен с пари, демонстрират и на Хонконг, и на целия свят, че е по-добре да бъдеш с тях, отколкото срещу тях.

И все пак Хонконг е значително по-добър. В него се диша и се мечтае по-лесно. Може би поради това стотици китайски майки всяка сутрин се качват в скоростния влак, за да заведат децата си в хонконгските училища.

В много от сградите край морето има големи арки. Направени са за…. дракони. Хората в Хонконг вярват, че в планините драконите се хранят със своите съкровища от морето. Арките са необходими, за да не се препречва пътят на драконите, които летят от планините към морето и обратно.

Попадайки в Хонконг в неделя, ще установите, че целият център на града в буквален смисъл е претъпкан с филипински жени. Те стоят, седят и дори лежат по асфалта.

Оказва се, че в Хонконг по закон не бива да се оставя само у дома дете до 12-годишна възраст. Същото важи и за възрастен човек над 65 години и… куче. Ако съседите чуят лай, позвънят на вратата и разберат, че стопаните ги няма, могат да извикат полиция и да ви осъдят за жестоко отношение към животните.

За да избегне неприятности, огромно количество хонконгски семейства наемат на работа филипинки – последните гледат децата и по-възрастните в семейството, грижат се за домашните любимци. При това да наеме квартира в Хонконг една филипинка не може – статусът й е получлен на семейството.

В единствения си свободен ден бедната жена има избор. Може да остане в жилището и почти 100% е сигурно, че ще получи допълнителна работа. Остава й да излезе навън.

Поради това в неделя всичките филипинки са из града. Те се групират по 10-15 души и окупират целия Хонконг. Няма да видите красавици сред тях. Местните жени от съображения за безопасност не ангажират красиви филипинки.

Любимото развлечение на хората в Хонконг са конните надбягвания. Всяка сряда на хиподрума Happy Valley Racecourse се стича целият град.

Това е най-печелившата компания в света за 2018 г.Печалбата на компанията преди лихви, данъци и обезценки е в размер на 224 млрд. долара за миналата година

Сред посетителите на надбягванията има много гостуващи китайци. Те са дошли в града рано-рано и привечер ще се приберат по домовете си. Често идват с цел пазаруване или развлечение.

Хонконг, заради загуба на пари за хотели и други услуги, предвид тази практика на китайците, смята да въведе данък за еднодневно посещение на града.

Парите в Хонконг се печатат от три банки: Standard Chartered, HSBC и Bank of China. Купюрите може да се различават и по рисунъците, и по размера. Свързва ги само цветът.

Доколкото в Хонконг всичко е построено и работи по правилата на фън шуй, банката HSBC плаща наем не само за сградата си, но и за цялата земя, която я отделя от морето – така никой няма да построи нищо и се запазва добрата парична енергия, които идва от водата.

Заплатите в Хонконг са високи. Един учител получава от 3000 долара нагоре. Наемът на апартамент не е евтино удоволствие. Стартира се от 140 долара за квадратен метър. Популярен размер на жилище е 9 кв. метра.

В Хонконг няма централно отопление. Зимата температурите падат под 15 градуса, а в жилищата става по-студено от на улицата.

През годините със статус британска колония Хонконг доста се е „побританчил“. Тук се зачитат традициите и ритуалите. Поради това не са променени нито такситата, нито автобусите и дори двуетажните трамваи.