А. Георгиев: Без умения за оцеляване в дигитална среда е трудно
В съвременния забързан свят балансът е предизвикателство за младите хора, а и не само за тях. За да не се стигне до така наречения бърнаут, хората трябва да са балансирани в това, което правят. Това заяви доц. д-р Атанас Георгиев, зам.-декан и ръководител катедра "Икономика и управление на отрасли" в Стопанския факултет на Софийския университет, по въпроса за ценните ключовите умения в 21-и век, по време на панел Образование от финансовия форум „Шумът на парите“, организиран от Profit.bg.
На второ място трябва да сме любопитни, което може да означава много неща, но първо означава да се опитваме да разберем света около нас, да разберем секторите, които са ни интересни, да намерим познанията и да имаме умението да открием на правилното място тази информация.
Трябва също така да имаме мечтите, визията, а младите обща идея за това „кой съм аз, кой искам да бъда, какво искам да постигна“.
От техническа гледна точка, умението да четеш - да четеш с разбиране, там, където е вярната информация, а не фалишиви новини, да четеш, опитайки се да вникнеш в това, което се опитват да ти кажат твоите партньори.
На второ място, да си дигитален във всяко отношение. Това е предизвикателство, но и възможност. В дигитална среда се създават много бизнеси. Ако човек няма умения за оцеляване в дигитална среда, ще му бъде много трудно, посочи Георгиев.
На последно място трябва да говориш езици, независимо дали става въпрос за английски или китайски, или някакъв регионален език.
Всички тези умения, особено в аутсорсинг бизнеса, се оказаха ключови в един такъв момент.
Университетът е консервативна структура. Висшето образование все още е доста консервативно, но ние опитваме и успяваме, особено в Стопанския факултет на Софийския университет, да разчупим тази консервативна среда, каза още Георгиев.
Имаме много добри връзки с бизнеса в България, както с международни компании, така и с български. Опитваме съвместно с тях да реализираме общи инициативи, при които да се наблегне на така наречените soft skills и също така да въвлечем бизнеса в самата програма.
Имаме много примери в магистърската степен, но вече все по-често и в бакалавърската, при които бизнес лидери идват в учебните зали, споделят своя опит, представят реални казуси, подкрепят проекти на студентите и всичко това разчупва иначе консервативната среда на едни учебен план, в която по-трудно иначе можем да вкараме тези soft skills, каза експертът.
С помощта на бизнеса, ние успяваме да насочим вниманието на студентите към тези умения, каза още Георгиев.