Търсенето на качествени и квалифицирани кадри ще продължи да бъде едно от основните предизвикателства пред българския бизнес. В същото време българската икономика увеличава добавената си стойност, трансформирайки се от екстензивен към интензивен модел на растеж. Това стана ясно от дискусията, посветена на двигателите на растежа в рамките на десетото издание на финансовия форум "Шумът на парите".

В нея взеха участие изпълнителният директор на Алкомет Хюсеин Йорюджю, главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски, председателят на Управителния съвет на Индустриален клъстер Електромобили Илия Левков, главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, директорът на eMAG България Андрей Попеску и Светлана Георгиева, ръководител "Набиране и подбор на персонал" в "Идеал Стандарт - Видима".

Борбата за кадри

Една от "най-горещите" теми в разговора беше ситуацията на трудовия пазар у нас.

"Основният ни проблем в производството е намирането на служители, което като цяло е проблем в България и дори в Европа. От една страна в България липсват квалифицирани кадри, особено в инженерната професия, която е минимално застъпена в университетите. Проблемите с неквалифицираните служители са сходни. Да намериш дори 10 неквалифицирани служители се превръща в проблем", заяви изпълнителният директор на Алкомет Хюсеин Йорюджю.

Според него заплатите очевидно ще нараснат, ако производителността нараства. Но ако заплатите нарастват заради конкуренцията между компаниите, това не е здравословно.

"Това ще създаде инфлация, ще намали растежа и като цяло няма да е положително за българската икономика", допълни Хюсеин Йорюджю.

Светлана Георгиева изтъкна, че "Идеал Стандарт - Видима" работи и с всички средни и висши учебни заведения в района на Севлиево, поддържа добри взаимоотношения с доставчици и партньори, а наред с това има и стабилни връзки с държавни и общински институции.

Според нея компанията полага много усилия да задържи кадрите в региона, а това най-лесно може да стане, когато те разберат, че има перспективни сектори, в които могат да се развиват.

"В България и Румъния има много добри IT служители, но те отиват в Западна Европа, в Германия, Великобритания и т.н. Ние обикновено наемаме по-добри служители от тези, които имаме в компанията, само за да засилим конкуренцията. На такива служители обаче трябва да се плаща повече, за да можем да ги задържим", заяви Андрей Попеску от eMag.

Според Илия Левков обаче една от най-големите грешки на управляващите е, че България се рекламира като дестинация с евтина работна ръка.

„Не трябва да подценяваме младите хора и да им слагаме етикет, че са нископлатени. Именно това превръща страната ни в един от големите износители на кадри, докато у нас се усеща липсата на такива", каза още той.

За и против регулациите

Илия Левков заяви, че секторите, които не са регулирани от държавата, успяват да се развиват най-добре, като даде за пример IT сегмента и този на електрическата мобилност.

„Държавата не може да ни реши проблемите, ние трябва да го направим. Време е да покажем иновативния и креативния начин, сериозното отношение на българите към бизнеса. Всички системни проблеми в държавата са съществували и преди, но бизнесът успя да промени нещата със своите искания. Той създаде нови правила, подкрепя образованието", смята председателят на ИКЕМ.

Икономистът на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов обаче възрази с аргумента, че финансовата индустрия и комуникациите са едни от най-регулираните сектори в страната, а успява да генерира доста добри резултати. Той даде за пример ситуацията в САЩ, където кабинетът на Доналд Тръмп предприема политики за дерегулация на дадени сектори.

"В краткосрочен план това генерира растеж, но в дългосрочен план тези решения отварят икономиката към редица рискове", заяви Павлов.

Инвестициите - от Запад или от Изток?

Кристофор Павлов посочи, че качеството на инвестициите сега е по-високо спрямо това, което се е наблюдавало преди 2008 г.

Според него инвестицията означава влияние и трябва много внимателно да се селектират вложенията, когато идват от Русия и Китай, например, тъй като страната ни се намира на кръстопът, на който традиционно се разиграват геополитически съперничества.

"България трябва да се придържа към цивилизационния избор, който вече е направила, а той е в структурите на Европейския съюз и НАТО. Опитите да се пази някакъв "неутралитет" и да се лавира между два противостоящи си лагера обикновено завършват много лошо", каза още той.

По отношение на размера на преките чуждестранни инвестиции у нас, икономистът на ББР Илия Лингорски отбеляза, че потокът им не демонстрира волатилност. По думите му статистиката не отчита инвестициите, които частният сектор прави у нас, въпреки че те имат висок дял в състава на икономическия растеж.

"Тук намерихме стабилна бизнес среда на просперитет и конкуренция. Пазарът на онлайн търговията в страната нараства с близо 10% всяка година и възлиза на 600 млн. евро годишно. Ние продължаваме да инвестираме в технологии, за да сме конкурентоспособни", заяви директорът на eMAG България Андрей Попеску.

По думите му България и Румъния винаги са се движели заедно в развитието си, но между двете държави има и разлики.

"По отношение на инфраструктурата България, например, има повече километри магистрали, което е добре за местните компании. Добрата инфраструктура означава, че куриерските компании доставят по-бързо закупени продукти, които са поръчани онлайн и не само", заяви Попеску.

Конкурентните предимства на българските компании

Според Андрей Попеску хората в България поръчват и от глобалните онлайн търговци като Amazon и AliExpress, същото се случва и в Румъния.

"Трябва да присъстваш на местния пазар, за да създаваш това доверие, да бъдеш лесно достъпен. По тази причина това, което предложихме като услуга, е безплатно връщане на продукта в рамките на 30 дни", изтъкна Попеску в отговор на въпрос как местните играчи могат да се конкурират със световните гиганти.

"За големите онлайн търговци ще е много трудно да дойдат в този регион в следващите 2-3 години. Мисля, че те ще останат в Западна Европа. Инфраструктурата тук също така не им помага", заяви той.

Запитан за предимствата на българската икономика спрямо държавите от Централна и Източна Европа, Кристофор Павлов посочи, че когато говорим за международни сравнения, трябва да имаме предвид, че икономическият цикъл у нас изостава от този на разглеждания регион.

"Понастоящем икономиките на страните от Централна Европа започват да се забавят. Българската икономика има 2 или 3 години, през които ще записва по-високи ръстове спрямо останалите държави от региона", заяви той.

Според Илия Лингорски от ББР у нас има стабилна макроикономическа и фискална среда от повече от 10 години, което е предпоставка за устойчив растеж.

"Това, че държавата не е правила опити да излъчи „индустриални шампиони“, също може да се смята за позитивен сигнал. На база иновативност и конкурентност индустриалните шампиони излизат на преден план сами“, смята Лингорски.

"Пазарите в Европа и САЩ станаха много непредсказуеми. Американският президент Доналд Тръмп въведе определени мита за китайски продукти, което беше изгодно за нас. Сега предстои брекзит и никой не знае какви ще са последващите ефекти или как ще бъде разрешен този въпрос. Това обаче ще се отрази на отношенията между ЕС и Англия", посочи Хюсеин Йорюджю.

По думите му европейските алуминиеви производители следят вноса на китайски продукти и ценовите нива за евентуален дъмпинг. Ако има нещо такова, могат да се предприемат действия на ниво Европейска комисия.

"Конкретно при алуминиевото фолио имаме антидъмпингови мита за китайски продукти. Когато обаче има такива мита, хората не спират износа, а се опитват да заобиколят митата и да внасят продуктите си по друг начин в Европа. Ние трябва да следим и това", допълни изпълнителният директор на Алкомет.