Азиатските акции последваха пониженията на Уолстрийт днес, докато инвеститорите преминаваха към по-сигурните държавни облигации вследствие на опасенията, че ръстът на световната икономика ще пострада от това, че потенциалната търговска сделка между САЩ и Китай изглежда пропада.

От Пекин обявиха вчера, че китайският вицепремиер Лиу Хе ще посети Вашингтон в четвъртък и петък за търговски преговори, в опит за сключване на сделка в последния момент, с което ще бъде оизбегнато рязкото вдигане на митата върху китайски стоки за 200 млрд. долара, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Азиатско-тихоокеанският индекс на MSCI падна с 0.75%, понижавайки се до най-ниското си ниво от края на март.

Индексът Shanghai Composite отстъпи с 1.6%.

Австралийският основен индекс изгуби 0.6%, южнокорейският KOSPI се понижи с 0.5%, а японският Nikkei затвори с 1.6% надолу.

Индексите на Уолстройт записаха понижение вчера, като S&P 500 изгуби 1.65%, а Dow Jones се понижи с1.8% вследствие на опасенията около търговските отношения между САЩ и Китай.

Акциите по света стартираха сетдицата трудно, след като Вашингтон обвини Пекин в отказ от поети ангажименти по време на търговските преговори. Обвиненията дойдоха, след като в неделя президентът Доналд Тръмп неочаквано обяви, че възнамерява да вдигне митата върху китайски стоки за 200 млрд. долара от 10 на 25%.

“От гледна точка на фондовите пазари фокусът в момента е върху двудневните преговори, които предстоят между САЩ и Китай,” казва пред Ройтерс Масахиро Ичикава, старши анализатор в Sumitomo Mitsui DS Asset Management.

“Трудно е обаче човек да си представи, че двете страни ще преодолеят различията си само за два дни. Пазарите може да се наложи отново да започнат да отчитат търговският конфликт като дългосрочен фактор.”

Цените на държавните облигации скочиха, а лихвите по дълговите книжа паднаха рязко, вследствие на настъпилата паника при инвеститорите.

Лихвите по 10-годишните щатски, германски и японски облигации паднаха до едномесечни дъна.

Лихвата по 10-годишните японски книжа продължи да навлиза все по-дълбоко в отрицателна територия и за последно бе на ниво от минус 0.060%.

На валутните пазари доларът поевтиня в четвърти пореден ден и докосна шестседмично дъно от 110.09 спрямо йената.

Еврото остана почти без промяна на ниво от 1.1199 долара, след като приключи предходния ден почти без изменение. Валутата се търгува в тесен рейндж в последните няколко дни.

Новозеландският долар губи 0.5%, до 0.6560 щатски долара, след като централната банка на страна понижи основната си лихва от 1.75 на 1.5%. Преди това кивито поевтиня до 0.6525 долара, което бе най-ниското ниво от ноември 2018 г.

Австралийският долар поскъпна с 0.2%, до 0.7022 щатски долара.

Австралийският долар зае защитна позиция, след като вчера Централната банка на Австралия остави основната си лихва без промяна на ниво от 1.5%, въпреки очакванията за понижение.

Фючърсите на щатския лек суров петрол поскъпнаха с 0.8%, до 61.88 долара за барел, възстановявайки част от изгубеното, след като вчера поевтиняха с 1.36%.

Цените на петрола паднаха вследствие на възобновените опасения около САЩ и Китай, които породиха страхове, че по-бавният растеж на световната икономика ще ограничи търсенето на суровините. Относително затегнатото предлагане на пазара вследствие на санкциите на САЩ срещу Венецуела и Иран обаче оказа подкрепа на цените на суровината.

Фючърсите на петрола от сорта брент поскъпват с 0.5%, до 70.24 долара за барел, отдалечавайки се от едномесечното дъно от 68.79 долара за барел, достигнато в понеделник.