Златният стандарт е монетарна система, в която стойността на валутата на дадена държава е еквивалентна на определено количество злато. Това означава, че всички книжни пари и монети в обращение могат да бъдат конвертирани в злато по фиксиран курс.

Държавите, които използват този модел, се задължават да купуват и продават ценния метал на предварително обявена цена.

Ако САЩ решат да въведат златен стандарт при цена от 1000 долара за тройунция, то стойността на един долар ще бъде точно 0.001 тройунции злато.

В днешно време обаче тази валутна система не се изполва от нито една държава в света. Великобритания се отказва от златния стандарт през 1931 г., а САЩ го изоставят през 1933 г. Последните "остатъци" от обезпечаването на долара със златни активи са премахнати през 1971 г.

Тогава златният стандарт е заменен от т. нар. "фиатни пари". Терминът произлиза от латинската дума fiat, която означава "да бъде направено", "съгласие, одобрение, разрешение, декрет", тъй като парите са установени с правителствено постановление. Те не са конвертируеми в нещо друго (например злато), нито притежават някаква фиксирана стойност.

В годините след финансовата криза от 2008 г. и последвалите "финансови инжекции" от страна на водещите централни банки мненията в подкрепа на златния стандарт започнаха да се чуват все по-често.

Защо обаче той все още е привлекателен?

Предимството на златния стандарт е, че ограничава т. нар. "печатане на пари", тъй като количеството на парите в обращение е лимитиранно до физическото количество налично злато. По този начин се избягва и опасността от твърде висока инфлация.

Целта на монетарната политика обаче не включва само контрол върху инфлацията, но и върху дефлацията. А историята на САЩ и на останалите държави, които в даден период са използвали златния стандарт, показва, че подобни ограничителни режими действително обуздават инфлацията, но от друга страна, твърде стриктното им прилагане може да доведе до икономическа нестабилност и дори до политически сътресения.

В десетилетията преди Първата световна война международната търговия се осъществява в съответствие с механизмите на класическия златен стандарт. Повечето трансгранични сделки се разплащат във физическо злато. Така държавите, които поддържат търговски излишъци, натрупват значителни златни резерви, докато тези с дефицити по търговския баланс намаляват запасите си от ценния метал.

В продължение на над 5000 години златото привлича човечеството заради своя блясък, гъвкавост, плътност и не на последно място - заради своята ексклузивност и факта, че се добива изключително трудно. В началните етапи на човешката цивилизация то е било използвано най-вече за церемониални цели и за изработката на бижута.

Първите златни монети се появяват около 700 година преди Новата ера, което поставя началото на използването на златото като средство за разплащане. Тези парични единици обаче не са били идеално решение, тъй като често се случвало да бъдат "изрязвани" в краищата с цел да се добият допълнителни количества метал за изсичането на нови монети.

Едва в края на XVII век във Великобритания е въведен закон, с който сеченето на монети се стандартизира и се слага край на "подрязването".

И тъй като не винаги можело да се разчита на добиването на нови количества от земните недра, в миналото предлагането на злато се увеличавало само чрез дефлация, търговия, заграбване или намаляване на качеството на сплавите, използвани за монетосечене. Колонизацията на Америка от европейците през XV век дава началото на първата голяма "златна треска".

Испанските нашествия и разграбването на съкровищата на местните племена увеличават предлагането на злато в Европа над пет пъти. През XIX век големи количества започват да се добиват и в Южна Африка и Австралия.

Топ 10 на държавите с най-големи златни резервиПрез 2018 г. обемите злато, изкупувани от централните банки по света, скочиха до най-високото си ниво от близо половин век насам

Книжните пари се появяват през XVI век под формата на различни дългови инструменти, издавани от частни лица и компании. Златните монети и кюлчетата обаче продължават да доминират в световната търговия чак до края на XVIII век. Борбата за "надмощие" между валутите и златото в крайна сметка води до изобретяването на златния стандарт.

Американската конституция от 1789 г. дава на Конгреса монопол върху сеченето на монети и регулирането на тяхната стойност. Създаването на национална валута осигурява възможност за стандартизирана монетарна система, която до този момент се състояла от различни чуждестранни парични единици, по-голямата част от които сребърни.

Тъй като предлагането на сребро като цяло е било доста по-голямо от това на златото, първоначално през 1792 г. се въвежда т. нар. "биметален стандарт" при съотношение на цената на среброто и златото от 15:1. Впоследствие се налага преоценка на това съотношение заради резкия спад в цената на среброто и в крайна сметка курсът на долара се фиксира към цената на златото.

Великобритания става първата държава, която официално въвежда златен стандарт през 1821 г. Международният златен стандарт пък се появява през 1871 г., след като е въведен и в Германия.

Увеличаването на глобалния стокообмен и разкриването на нови находища позволява на тази система да се запази непокътната и в началото на следващото столетие. До 1914 г. тя работи изключително успешно благодарение и на стабилната политическа среда.

Всичко обаче се променя рязко с избухването на Първата световна война. Политическите съюзи се разпадат, международните задължения рязко се покачват, а последствията за финансовите бюджети на много държави са катастрофални.

Макар златният стандарт да не е официално отменен в годините на войната, той показва, че не е способен да работи еднакво добре и в добри, и в лоши времена. Доверието в златото се понижава, с което икономическите проблеми допълнително се задълбочават.

В същото време предлагането на ценния метал намалява успоредно със забавянето на световния икономически растеж, а британският паунд и американският долар се превръщат в световни резервни валути. По-малките държави започват да трупат резерви в долари и лири, вместо да купуват злато.

Това, от своя страна, води до концентрацията на огромни златни резерви в "ръцете" на световните суперсили.

Златото на България – малко или много е то?Златните резерви на България достигат 40.43 тона в края на март, сочат данни на Световния съвет по златото.

Сривът на борсовите индекси през 1929 г. води до нови усложнения. Много държави се опитват да защитят златните си резерви с повишения на лихвените проценти. Целта е да накарат инвеститорите да запазят спестяванията си вместо да ги превръщат в злато.

Високите лихви обаче влошават допълнително и без това тежката икономическа ситуация. През 1931 г. златният стандарт във Великобритания е премахнат, а Франция и САЩ остават единствените държави с по-значителни златни резерви.

През 1934 г. САЩ преоценяват златните си активи от 20.67 долара за тройунция на 35 долара за тройунция в опит да стимулират икономиката. Но тъй като останалите държави предпочитат да обърнат златните си наличности в долари, Съединените щати на практика получават почти пълен контрол върху световния пазар на злато.

Междувременно се увеличават и добивите на ценния метал и през 1939 г. се стига до ситуация, в която светът разполага с достатъчно злато, за да замени всички банкноти и монети в обръщение.

В края на Втората световна война лидерите на западните държави изработват т. нар. Бретънуудско споразумение, което се превръща в основната рамка за глобалния валутен пазар чак до 1971 г. Системата предвижда курсовете на всички национални валути да бъдат оценени в щатски долари.

Така доларът официално се превръща в севтовна резервна валута. Всеки долар може да бъде конвертиран в злато по курс от 35 долара за тройунция. Така световната финансова система продължава да оперира в условията на златен стандарт, макар и индиректно, с "посредничеството" на американската валута.

В края на Втората световна война САЩ държат 75% от световните златни резерви, а доларът е единствената парична единица, която е директно обезпечена със злато. Световната икономика обаче постепенно се възстановява от опустошенията на войната и американските златни резерви започват да падат, тъй като страната увеличава вноса на чуждестранни суровини и стоки.

Високият инфлационен натиск от края на 60-те години на миналия век изсмуква и последните "жизнени сили" на златния стандарт.

Конкурентоспособността на европейските и азиатските икономики се увеличава, а в САЩ търговският излишък се превръща в дефицит. Т. нар. "златен пул", в който участват големите държави и който има за цел да регулира цената на златото, се разпада през 1968 г.

През 1971 г. американският президент Никсън премахва възможността за конвертиране на щатския долар в злато, с което на практика се прекратява международната система на златния стандарт и започва ерата на "фиатните пари".

В крайна сметка, хората продължават да бъдат привличани от блясъка на златото, но то не успява да се наложи като база за световната монетарна система. Златният стандарт в своя идален вид просъществува по-малко от 50 години - от 1871 до 1914 г.

Това е период на световен мир и благоденствие, който съвпада и с рязко увеличение на добивите на ценния метал. Златният стандарт обаче е симптом, а не причина за този просперитет. Оказва се, че светът се нуждае от по-гъвкав инструмент за регулиране на международната търговия.

И въпреки че вече не служи като обезпечение за паричното предлагане, златото запазва други важни функции в съвременната икономическа система. То все още е важен финансов актив за държавите и за централните банки, като служи за обезпечение на заемите, които те отпускат на своите правителства.

В условията на свободен пазар златото може да се разглежда като алтернатива на всяка друга валута - евро, долар, японска йена или британски паунд. Нещо повече, златото като цяло запазва връзката си с движението на курса на долара в дългосрочен план.

Статистиката показва, че когато доларът поевтинява, цената на златото обиконевно расте и обратното. По време на по-сериозни пазарни сътресения то играе ролята на "актив-убежище" за инвеститорите, които го използват като защита срещу нестабилността.