10 години без рецесия? Страхотно, но не съвсем
Възходящият цикъл на американската икономика продължава вече 10 години, а след месец ще счупи абсолютния рекорд и ще се превърне в най-дългата експанзия в историята.
Новината изглежда страхотна, нали? Не съвсем, твърдят икономистите на Deutsche Bank, цитирани от Marketwatch.
От началото на 70-те години на миналия век, когато беше премахната връзката между златните резерви на Фед и курса на долара, дългите възходящи цикли на икономиката се превърнаха в норма. Последните четири такива са сред най-дългите в историята на САЩ.
Освободени от ограниченията на златното обезпечение, правителствата и централните банки по целия свят станаха много по-агресивни в опитите си да противодействат на рецесиите, смятат анализаторите на Deutsche Bank Джим Рийд и Крейг Никол.
Държавите увеличават инвестициите, понижават лихвите и предприемат различни нетрадиционни мерки за стимулиране на икономическия растеж.
"Това обаче има своята цена. Гъвкавата политика и дългите бизнес цикли водят до по-високи структурни дефицити, увеличаване на частния и публичния дълг, отрицателна доходност, раздути оценки на финансовите активи и много по-нестабилна финансова система, склонна към турбуленции", твърдят Рийд и Никол.
Според експертите на Deutsche Bank правителствата и центраните банки са създали среда, в която рецесиите се превръщат в глобален системен риск. Това кара институциите да са още по-настоятелни в опитите си да ги избегнат и може да доведе до сериозни изкривявания в политическите решения.
Според анализаторите икономическите цикли в бъдеще ще стават все по-дълги на цената на увеличаващо се дългово бреме, печатане на пари и нарастване на нестабилността на финансовите пазари.
Дори и настоящият етап на възстановяване след световната финансова криза не е толкова впечатляващ, колкото изглежда на пръв поглед. Въпреки своята продължителност, той всъщност е най-слабият от всички 11 възходящи цикъла след 1949 г., припомнят експертите на Deutsche Bank.
Борсовите индекси обаче отчитат един от най-впечатляващите си възходи, независимо от скромното подобрение на макроикономическите данни.
"Всичко това е илюстрация на неимоверните усилия, които правителствата полагат, за да запазят позитивния тренд. Интервенциите осигуряват огромна ликвидност, която се излива на финансовите пазари", обясняват Джим Рийд и Крейг Никол.
Все пак те виждат и поводи за оптимизъм, включително и в това, че в близко бъдеще не се очакват нови опасности. Според икономистите настоящото статукво може да се запази до края на нискоинфлационната ера, когато цените ще започнат да се повишават, а водещите световни икономики (в това число и САЩ) ще започнат да изпитват дългови затруднения. Дотогава обаче могат да минат още няколко години.
В анализа на Deutsche Bank се посочва, че периодичните рецесии оказват "оздравителен" ефект върху икономиката. Те играят ролята на естествен пречистващ механизъм, който гарантира ефективното разпеделение на ресурсите и предотвратява натрупването на дефицити.
Днес започва двудневното заседание на борда по монетарна политика на Федералния резерв на САЩ. Решенията на управителя на институцията Джеръм Пауъл и неговите колеги ще станат ясни утре, около 21:00 часа българско време.
Новините от заседанието са важни, защото голяма част от пазарните участници очакват от Фед сигнал за предстоящо понижение на лихвените проценти. Някои от тях дори смятат, че подобна стъпка може да бъде направена веднага.
Може да се окаже, че именно от това заседание в голяма степен ще зависи дали възходящият икономически тренд ще запази своята инерция. Другата ключова неизвестна е свързана с търговския конфликт между САЩ и Китай и потенциалната му ескалация.
Някои икономисти считат, че Фед би могъл да прибегне до понижение на лихвите именно с цел да смекчи негативните ефекти от търговската война.
Ако обаче централните банкери не се съобразят с очакванията на инвеститорите и не споменат нищо за евентуално разхлабване на монетарната политика, реакцията на пазарите може да бъде силно негативна. А песимизмът на пазарните участници може много бързо да се пренесе и в реалната икономика, както стана ясно през 2008 г.