Ву Жаозонг има късмета да е роден на място, което му дава възможност да наблюдава "от първия ред" отварянето на Китай към света. Той си спомня детските години, в които дядо му е обикалял с конска каруца по кейовете на Тиендзин.

Пристанищният град, който се намира на северното крайбрежие, е бил осеян с бедни къщи, в които понякога са живели по три-четири семейства. Налагало се е да събират изпражненията от конете след каруците и изпадналите от тях парчета въглища, за да се отопляват.

По онова време въглищата са основният износ, който минава през Тиендизин, а автомобилите са изключително екзотична гледка, пише The Economist.

Днес Тиендзин е едно от 10-те най-големи пристанища в света, а Ву Жаозонг работи като оперативен директор в една от местните логистични агенции, които се грижат за снабдяването на корабите. Промените, на които той става свидетел, са драматични и невероятно бързи.

Ву има две дъщери и е на 38 години. В съзнателния си живот той е видял как Тиендзин се превръща в истински портал за големите градове в северната част на Китай, включително и за столицата Пекин.

В годината, в която е роден, Китай все още е континентална държава, която е фокусирана основно върху вътрешните си проблеми. Растежът ѝ през последните десетилетия до голяма степен се дължи на "обръщането към морето". 7 от 10-те водещи контейнерни пристанища в света днес се намират на територията на Китай.

Китайски компании участват в изграждането на 42 порта в 34 други държави, повечето от които са част от инфраструктурния мегапроект "Един пояс, един път". Много китайски оператори държат мажоритарен дял и контролират пристанища в целия свят - от Абу Даби до Белгия.

В своята дълга история Китай често е бил заплашван от инвазия по суша. Днес ситуацията е коренно различна - по-голямата част от националното богаство на страната е съсредоточено в крайбрежните региони.

Морските градове и провинции заемат незначителен дял от територията, но формират над 50% от брутния вътрешен продукт. От тази гледна точка, едва ли е изненада, че Китай се опитва да се превърне в морска суперсила.

Китайските военноморски сили, които вече са най-големите в Азия, са натоварени не само с отбраната на бреговете, но и със защитата на ключовите морски пътища, по които преминава 85% от международната търговия на Поднебесната империя, както и основните ѝ енергийни доставки.

Освен това демонстрацията на сила по море се използва от Пекин и в подкрепа на териториалните претенции към Тайван и почти цялото Южнокитайско море.

Не на последно място, укрепването на китайския флот има за цел да попречи на американските кораби да получат свободен достъп до акваторията между континента и островите от т. нар. "първа линия" - архипелагът, който е най-близо до китайското крайбрежие. В това число влизат Япония, Тайван и Филипините.

Неотдавна управляващите в Пекин нарекоха Съединените щати "империалистическа държава" заради военните бази, които поддържа зад граница. През 2017 г. обаче Китай откри своя собствена военноморска база в африканската държава Джибути.

САЩ, Австралия и останалите западни държави следят с подозрение китайските инвестиции в престанищните градове в Индийския океан и Южния Пасифик, които, според тях, се класифицират като "търговски" само привидно.

През юни Пентагонът изпрати официално становище до правителството на Камбоджа, в което изразява притесненията си от евентуално засилване на китайското военно присъствие в най-голямата военноморска база в страната Реам. Официално властите в Камбоджа отричат подобна възможност, въпреки че китайските компании са най-големите чуждестранни инвеститори в страната.

Повечето китайци са на мнение, че единствената вина на тяхната държава е силният икономически растеж, който все повече притеснява Запада.

"Ние не сме и никога в нашата история не сме били агресивна държава. Но със сигурност ще се защитим, ако бъдем атакувани", казва Ву Жаозонг.

Американските военни обаче не вярват на изказванията от този тип, които често се чуват и от китайското политическо ръководство. Вашингтон не може да подмине с лека ръка изграждането на военновъздушни бази и ракетни комплекси в оспорваните островни територии на Южнокитайско море. За американците това е открита проява на сила и агресия.

Китай - една държава, две системи Защо автономните територии под контрола на Пекин стават все по-подозрителни към централната власт?

От своя странаь китайските военни стратези настояват пред западните си колеги, че морската експанция на тяхната държава е продиктувана от дълбоко чувство на несигурност. Според тях географското положение на Китай не е благословия, а по-скоро проклятие и до известна степен са прави.

В своята книга "Червена звезда над Пасифика", посветена на китайските морски амбиции, Тоши Йошихара и Джеймс Холмс отбелязват, че след Втората световна война американският президент Дуайт Айзенхауер определя първата линия от острови, обграждаща китайското крайбрежие, като основният инструмент за "сдържане" на евентуалните амбиции на Поднебесната империя.

Китайските адмирали също виждат нещата по този начин. Един от тях нарича Тайван, който се намира в центъра на островната верига, "каишка, поставена на врата на могъщ дракон". Статуквото илюстрира "клаустрофобията", която изпитват китайските лидери, планирайки ключовите презокеански артерии, преминаващи през теснините между Южна Корея, Япония, Тайван, Филипините и Сингапур.

В много отношения Китай, който граничи с 14 държави, може да завижда на своя голям съперник САЩ, който има само два съседа по суша (и то приятелски настроени), като в същото време е заобиколен от двата най-големи световни океана.

Географията на Съединените щати им осигурява предимство и под водата, смята Оуен Коут от Масачусетския технологичен университет. По време на Студената война САЩ инсталира акустични радари там, където свършва континенталният шелф и започва дълбокия океан.

По този начин американците могат да засекат всяка подводница, която излиза от "кордона" между Япония, Тайван и Филипините и навлиза в открито море. Географските ограничения пречат на Китай да постави същите системи в плитките морета около своите граници.

Пекин обаче разчита на по-различна стратегия, пише още The Economist. Според военноморския експерт Ху Бо от Пекинския университет Китай се нуждае от поне още две военноморски бази в пространството между Южнокитайско море и Джибути. По думите му базата в Джибути е твърде далеч от дома и няма как да бъде ефективна в случай на извънредна ситуация.

И докато САЩ са получили правото да строят военни бази в резултат на войните, водени зад граница, Китай е принуден да търси възможности чрез преговори. Някои от тези бази могат да се използват основно като търговски хъбове в мирно време, смята Ху Бо. Той е на мнение, че за Китай би било "самоубийствено" да извърши провокация, която да доведе до блокиране на търговските морски пътища.

При всички случаи интересите на Китай отвъд континенталните граници на страната прогресивно се увеличават. Това осигурява на страната много нови възможности за международно сътрудничество, но в същото време разкрива и част от нейните слабости, пише още изданието.