Лесно е човек да се разсее от търговските войни или от несигурността около брекзит, но има един финансов айсберг на хоризонта, който изглежда по-плашещ.

През годините италианските правителства натрупаха над 2.5 трлн. евро дълг задължения, или над 130% от БВП на страната.

Големите разходи през 70-те и 80-те, заедно с редица други фактори, доведоха до натрупването на третия най-голям държавен дълг в света.

Той е доста над количеството, което Европейската комисия може да приеме.

Намерението на настоящото популистко правителство на страната да облага по-малко с данъци и да харчи повече, което води до сериозен годишен бюджетен дефицит, постави Италия в явен конфликт с Брюксел.

Комисията засега реши да глоби Италия заради разточителното й поведение, но с уговорката, че правителството трябва да потърси начини да намали задълженията си.

В интервю за BBC управителят на Централната банка на Италия се съгласи, че дългът на неговото правителство е прекалено голям и че трябва да се действа по този въпрос.

Иняцио Виско обаче признава: "Има неяснота около това как да се подходи към този въпрос и пазарите ни карат да си плащаме за това."

Повече инвестиции?

Ограничаването на публичния дълг означава реформи по отношение на данъците и/или разходите, като и двете неща ще бъдат силно непопулярни в страна, в която заплащането не расте със същите темпове, както разходите за живот, през последните години.

Италия изпита затруднения да не влиза в рецесия. Виско определя икономическия растеж в неговата страна през последните 20 години като "слаб".

За да се предпази бъдещето на Италия, той признава, че са необходими публични инвестиции в инфраструктура.

Това обаче може да се окаже невъзможно. От Брюксел не се превземат: силно интегрираното естество на Европа и световната финансова система означават, че разпуснатото управление на парите от страна на Италия не е опция.

Предупреждение относно „нова криза в еврозоната“

По-голямата част от дълга на Италия се притежава от банки, като повечето от тях са в границите на страната. Една значителна част обаче се държи от банки в други части на Европа.

Притесненията около финансовото състояние на Италия вече покачиха разходите на страната по осигуряване на нов дълг.

Ако сред инвеститорите се разрази криза на доверието относно надеждността на Италия, всички тези банки може да пострадат, както и тяхната способност да кредитират компании и домакинства на континента.

Сериозно напрежение

Всичко това идва във време, в което основните европейски икономики – Германия, Франция и Великобритания, отчитат слаб растеж.

Централната банка на Англия предупреди за един порочен кръг. Това е рискът бюджетната криза да се превърне във финансова, която пък да застраши стабилността на континента.

Затова има напрежение да се играе по правилата на ЕК, което не се харесва на обикновените италианци.

Виско признава, че системата е проблемна, като казва: "Намираме се в период, в който начинът, по който е проектиран ЕС, не е във върховата си точка. Затова има напрежение, има сериозно напрежение и всяка страна си има собствено напрежение."

Той е уверен, че Италия може да се справи навреме с проблема: "Това е страна, която някакси е доказала, че може да се справя."

Ако не, италианците няма да са единствените, които ще плащат цената.