Забавянето на германската икономика със сигурност ще се отрази негативно на Европа в краткосрочен план, но в същото време може да помогне за сближаването на позициите на "богатия север" и "бедния юг", пише The Wall Street Journal.

Германия генерира около една трета от икономическата активност в еврозоната, но през първото тримесечие тя реализира по-слаб растеж от всички останали държави във валутния съюз, с изключение на Италия.

Това доближава политическите лидери в Берлин до гледната точка на останалите страни от региона на фона на "охлаждането" на глобалната икономика, неяснотите около брекзит и търговските противоречия между САЩ и Китай.

Спадът в оборотите на германската икономическа машина може би ще улесни президента на Европейската централна банка Марио Драги и неговия потенциален наследник Кристин Лагард в трудната мисия да убедят германците в необходимостта от запазване на нулевите лихвени равнища и увеличаването на държавните разходи, пише още изданието.

Конкретно в Германия правителството разполага със значителен резерв в подкрепа на публичните инвестиции, тъй като страната отчиташе бюджетни излишъци през последните пет години.

Еврозоната, като цяло, обаче не може да се похвали с кой знае какви успехи в овладяването на икономическите спадове в миналото. От създаването си преди две десетилетия досега валутният съюз не успя да намери устойчив механизъм за справяне с постоянно натрупващия се държавен дълг и проблемите в банковия сектор след финансовата криза.

До голяма степен това се дължи на различията в темповете на развитие между "северните" и "южните" региони на Стария континент. Германия се радваше на непрекъснат просперитет през последното десетилетие, докато държави, като Гърция, Италия, Португалия и Испания, пропадаха все по-надълбоко в бездната на дълговата спирала.

В резултат на тези разминавания германците бяха скептични по отношение на идеята за по-активни държавни стимули в подкрепа на икономическия растеж.

Днес обаче ситуацията е малко по-различна, тъй като именно богатата Германия може да пострада най-много от евентуалното обръщане на икономическия цикъл. Това може да я направи много по-отворена към прилагането на определени стимули.

За 12-те месеца до края на март 2019 г. брутният вътрушен продукт на страната отчете ръст от едва 0.7 на сто - доста под този на Испания (2.4%) и дори на изправената пред раздяла с ЕС Великобритания (1.8%).

Германия се оказа една от най-големите жертви на глобалната несигурност, тъй като икономиката ѝ е силно зависима от експорта. Делът му в БВП възлиза на 47%. За сравнение, в Съединените щати този дял възлиза на едва 12%.

В резултат на тази тенденция и на германския пазар на труда се забелязват признаци на отслабване, което повдига дебата за това как държавата може за използва финансовия си резерв в подкрепа на растежа. Сред обсъжданите инструменти са насърчаването на дигиталната икономика и електрификацията на автомобилната индустрия.

Управляващите в Берлин до този момент не бяха склонни да се съобразят с призивите на останалите държави от еврозоната да "развържат кесията" на икономическите стимули, но тази нагласа постепенно започва да се променя.

Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман, който доскоро беше един от най-върлите противници на монетарните облекчения, тази година на два пъти гласува в подкрепа на "финансовите инжекции" от страна на Европейската централна банка.

През 2016 г., когато ЕЦБ разшири пакета от финансови стимули, Вайдман гласува против, но тогава Германия беше най-бързорастящата икономика на Стария континент.

Европейската промишленост изостава спрямо САЩ и КитайДанните за производствената активност в САЩ и Китай са доста по-оптимистични от тези в Европа

Правителството на германския канцлер Ангела Меркел внимателно анализира възможностите за публични инвестиции. Очаква се тази година те да достигнат рекордна стойност от 40 милиарда евро. През 2014 г. те възлизаха на едва 25 милиарда евро.

Междувременно някои от противниците на управляващия Християндемократически съюз открито се противопоставят на законовите ограничения за увеличаване на държавния дълг - т. нар. "дългова спирачка". Сред тях са и лидерите на Зелената партия, която според някои социологически проучвания изпреварва християндемократите по политически рейтинг.

Бизнесът също настоява за преразглеждане на рестриктивната политика в областта на държавните инвестиции. Сред приоритетите на германската индустрия е преодоляването на технологичното изоставане спрямо водещите икономически суперсили, като САЩ и Китай.

Европейската централна банка изглежда решена да действа в случай на по-дълбок глобален икономически спад, но повечето икономисти са на мнение, че наборът от инструменти, с които разполага, е силно ограничен, имайки предвид, че лихвите вече са отрицателни.

Международните институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, призовават държавите да работят съвместно за увеличаване на инвестициите в подкрепа на растежа. Но еврозоната не разполага с формален механизъм за изработване на координиран "фискален план".

Така топката остава в полето на националните правителства, които трябва да се противопоставят на рецесията с помощта на собствените си финансови резерви. За щастие на валутния съюз, именно държавите, които са най-уязвими на глобалното икономическо забавяне, като Германия, разполагат и с най-сериозния "фискален арсенал". Те имат реална възможност да намалят данъците и да насърчат инвестициите.

Ако тези мерки успеят да постигнат сравнително бърз ефект, временното забавяне на германския икономически "локомотив" действително може да се окаже добра новина за останалите европейски държави.

Но ако негативната тенденция се запази за по-дълго време, сближаването на позициите между "богатия север" и "бедния юг" може и да не е достатъчно за преодоляването на проблемите на Стария континент.