През последното десетилетие Гърция не беше най-уютното място на света за политиците, които искат да се харесат на избирателите си.

Страната беше принудена да предприеме тежки икономически реформи и да ограничи драстично държавните разходи, за да може да се разплати с кредиторите си.

Новосформираният десноцентристки кабинет обаче прави всичко възможно да промени тази тенденция, пише The Economist.

Още в първите седмици от своето управление премиерът Кириакос Мицотакис обеща данъчни облекчения за физическите лица и за бизнеса. Освен това той заяви, че няма да намалява социалните помощи, нито да уволнява повече държавни служители.

Освен това държавата палнира инвестиции в сектори, които бяха обект на сериозни съкращения през последните осем години. Здравното министерство ще наеме 2 400 нови служители в болниците, а в полицията ще се открият 1 500 нови работни места само през тази година.

Розовото бъдеще за гърците обаче съвсем не е гарантирано, пише изданието. Политиката на щедрите обещания, която води Мицотакис, може да постави под въпрос постигането на бюджетните цели, заложени от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Много икономисти са на мнение, че премиерът надценява възможностите на своето правителство да раздвижи мудната бюрократична машина и да прокара необходимите реформи.

Засега пазарите гласуваха доверието си на Мицотакис и водената от него консервативна партия Нова демокрация. На 16 юли Гърция пласира първата си емисия 7-годишни държавни ценни книжа от 2010 г. насам.

Предложеното количество от 2.5 милиарда евро беше презаписано в пъти, като подадените оферти бяха за над 13 милиарда евро. Доходността по емисията достигна 1.9%, което означава, че Гърция в момента заема пари при същите условия, при които и Италия.

Но за Атина ще бъде далеч по-трудно да убеди партньорите си от ЕС и МВФ, че може да се справи с финансовите си задачи. Германският канцлер Ангела Меркел, например, определи успешната облигационна емисия като "нещо много позитивно", но предупреди, че тепърва трябва да се види как ще се развият нещата в дългосрочен план.

Стратегията на Мицотакис да ускори икономическия растеж чрез облекчаване на данъчната тежест е свързана със сериозни рискове. Още в първото си изказване пред парламента след заемането на премиерския пост той заяви, че ще понижи непопулярния годишен данък върху имотите с 22%, а корпоративният данък ще бъде намален с четири процентни пункта - до ниво от 24 на сто.

И двете мерки влизат в сила от септември - четири месеца по-рано от очакваното. Освен това данъкът върху доходите за хората с най-малки възнаграждения ще бъде понижен от 22 на 9%, а ДДС ще се намали с два процентни пункта, до 22 на сто.

През 2020 г. се очаква да бъде обявена и втора серия от данъчни облекчения. Освен това Мицотакис е категоричен, че няма намерение да разширява данъчната база - това беше една от реформите, които се очакваха от предишните управляващи от Сириза, но те така и не я осъществиха.

Според икономистите на МВФ 7 от 10 човека в Гърция плащат годишен данък върху доходите от под 100 евро. Експертите на институцията считат, че включването на повече хора в данъчната база ще помогне за смекчаването на негативните ефекти за бюджета от намаляването на данъците и ще направи облагането по-спрадевливо.

Ще успее ли Гърция да се справи в свят без спасителни траншове?Южната ни съседка се подготвя за края на осемгодишната спасителна финансова програма, договорена с Европейския съюз и МВФ

Междувременно се увеличават финансовите "дупки" в някои от големите държавни компании. Слабото управление и провалената приватизация по време на управлението на Сириза доведоха Държавната енергийна корпорация (PPC), която доставя електричество на половината гръцки домакинства, до ръба на фалита.

Един от държавните производители на никел, който също е пред банкрут, дължи на PPC над 200 милиона евро.

Заплатите на над 7 000 пощенски служители, които работят в губещата Държавна поща, се плащат от държавния бюджет. Новият финансов министър Христос Стайкурас предупреди, че в бюджета се крият и други "бомби със закъснител".

Но въпреки това министър-председателят е категоричен, че Гърция ще се придържа към строгите бюджетни цели, договорени с кредиторите, и тази година ще постигне бюджетен излишък от 3.5% от БВП.

Предишното правителство успя дори да ги надхвърли, но цената за това беше увеличеното данъчно бреме и съкращенията на публичните разходи. Кредиторите бяха впечатлени от фискалната дисциплина на Сириза, но икономическият растеж на страната пострада.

Очаква се тази година той да достигне около 2% (след регистрираните през 2018 г. 1.8 на сто). Тези темпове обаче не са достатъчни, за да бъде наваксано изоставането по време на кризата.

В момента гръцкият БВП е с 25% под предкризисните си нива, което означава, че за да бъдат наваксани загубите, в обозримо бъдеще е нужен ръст на икономиката от поне 3.5 - 4% годишно.

Управляващите се надяват, че политическата стабилност и реформите, насочени към облекчаването на бизнеса, ще привлекат повече чуждестранни инвестиции.

Министърът на развитието и инвестициите Адонис Георгиадис обещава, че Гърция ще се превърне в "коренно различна държава за правене на бизнес". Той обяви, че ще поднови процедурата по приватизацията на атинското летище Хеленикон.

Финансовият министър Христос Стайкурас ще представи своя проектобюджет за 2020 г. през септември. Гърция вече не разчита на спасителните програми, но въпреки това бюджетът трябва да бъде одобрен от кредиторите в съответствие със споразумението за мониторинг, сключено по време на дълговата криза в страната.

Засега плановете на кабинета включват драстично орязване на разходите на министерствата, което трябва да компенсира спада на данъчните приходи в резултат на намаляването на ставките.

А ако Кириакос Мицотакис успее да удовлетвори както своите избиратели, така и кредиторите на страната, начинанието му със сигурност ще бъде определено като успешно, пише още The Economist.