Броят на IPO-тата в Европа се понижи до най-ниското си ниво за последното десетилетие.

Само 84 компании са дебютирали на европейските капиталови пазари, а общата стойност на първичните публични предлагания е най-ниската от 2013 г. насам, съобщава Bloomberg.

Много от книжата на компаниите, които се "осмелиха" да листнат акциите си на борсата през последната година, в момента се търгуват под първоначалната си стойност (като Airtel Africa Plc и Finablr Plc). Други пък взеха решение да отложат IPO-тата си за по-добри времена.

Според повечето анализатори основните причини за свиването на борсовите дебюти са свързани с несигурността на капиталовите пазари и ескалиращите глобални търговски конфликти. Но на европейските капиталови пазари има и структурни проблеми, които допълнително ограничават търсенето и предлагането на нови акции, пише изданието.

Фондовете за частни инвестиции разполагат с повече кеш и могат да си позволят да "отглеждат" стартъп компаниите по-дълго, преди да ги пуснат на борсата. А инвестиционните фондове с активно управление, които най-често инвестират в новите IPO-та, страдат от отлив на капитали за сметка на пасивно управляваните инвестиционни схеми.

А за дребните инвеститори това означава по-малък брой качествени компании, с които да напълнят портфейлите си.

Сривът на IPO пазара на Стария континент през последните години доведе и до спад в общия брой на публично търгуваните компании. За периода от 2000 до 2018 г. те са намалели с близо 30%, по данни на британската инвестиционна компания Schroders, цитирани от Bloomberg.

"Ако тази тенденция се задълбочи, това може да доведе до опасни и екстремни прецеденти. Повечето печеливши и атрактивни бизнеси ще предпочетат да се финансират с частни средства, вместо да излизат на борсата. А това означава, че изборът на инвеситорите ще бъде ограничен до все по-малко и все по-некачествени акции", обяснява главният анализатор на Schroders Дънкан Ламонт.

Преди няколко години и на Уолстрийт имаше подобни притеснения, но те до голяма степен бяха заглушени от бума на IPO-тата в технологичния сектор. Дори шведската платформа за музикален стрийминг Spotify предпочете да осъществи борсовия си дебют в Ню Йорк, а не в Европа.

Пазарите на Стария континент са на път да изпаднат в опасен "омагьосан кръг", тъй като липсата на качествени технологични "компании-еднорози" води до отлив на капитали и инвеститори, а това, от своя страна, намалява и търсенето на нови публични предлагания.

"В момента се намираме на пазар, който е доста плитък, от гледна точка на т. нар. "компании-лидери". Не е изненада, че в САЩ основният двигател на борсовия бум беше технологичният сектор. Докато в Европа той е все още в началния етап на своето развитие", обяснява Гарет Макарти от UBS Group.

Акциите на тази компания поскъпнаха със 780% от май насамBeyond Meat очаква 240 млн. долара приходи за 2019 г.


Европейските компании по правило листват на борсата по-голяма част от капитала си, донякъде и заради по-строгите регулаторни изисквания. Това обаче означава, че за тях е много по-трудно да постигнат рязко поскъпване на акциите в първите дни и седмици след IPO-то, по подобие на това, което се случи с Beyond Meat, например.

Според Ейдриън Люис от HSBC Holdings в Европа напоследък все по-често се случва книжата на компаниите да поевтиняват след борсовия им дебют, а това отблъсква скепулативно настроените инвеститори, като хеджфондовете.

Освен това рекордно ниските лихвени равнища доведоха до увеличаване на портфейлите на частните инвестиционни фондове. По данни на консултантската компания Preqin към края на 2018 г. те възлизат общо на 240 млрд. долара - най-високата стойност от 2012 г. насам.

Този тип фондове търсят възможности за нови инвестиции и не търсят "бърз изход" чрез капиталовия пазар.

Нулевите лихви, освен това, дават достъп и до евтини кредити за бизнеса, който не се чувства принуден да търси допълнитенлно финансиране от борсата.

Има обаче и експерти, които считат, че тенденцията рано или късно ще се обърне. Частните фондове рано или късно ще потърсят "осребряване" на инвестициите си, а ако борсовите индекси поемат по-решително във възходяща посока, апетитът на инвеститорите ще се завърне.

Но ако структурните проблеми се задълбочат, пазарната конюктура няма да може да реши проблемите на капиталовите пазари на Стария континент.

"Обикновеният инвеститор ще трябва да се задоволи с некачествените предложения. А големите фондове, които вече разполагат с необходимия капитал, ще могат да инвестират в каквото си поискат, дори да не е на борсата. В крайна сметка, можем да станем свитедели на задълбочаване на неравенството", прогнозира Дънкан Ламонт от Schroders.