Лабораторията на френския физик и нобелов лауреат Мария Кюри до ден-днешен представлява заплаха за здравето на парижани.

Местните понякога наричат сградата "Чернобил на Сена", защото радиоактивното ѝ излъчване продължава близо век след смъртта на нейната обитателка, пише Bloomberg.

През 1933 г. лабораторията на Мария Кюри в Латинския квартал в централната част на Париж започва да ѝ отеснява.

Парижкият университет й осигурява нов изследователски център в селцето Аркюи на юг от столицата, където да провежда опасните си екперименти по извличане на радиоактивни материали.

Днес Аркюи е един от големите работнически квартали на Париж. В лабораторията, която е затворена през 1978 г., никога не са ставали големи ядрени аварии, но въпреки това помещенията излъчват радиация, която вероятно ще продъжи да бъде заплаха за човешкото здраве още хилядолетия наред.

Френският ядрен регулатор строго забранява достъпа до сградата на външни лица, които не носят защитно облекло. Разнебитената постройка е оградена с висока бетонна стена, бодлива тел и десетки охранителни камери.

Радиационният фон около мястото се следи постоянно, а експертите редовно взимат проби от река Сена, за да са сигурни, че във водите ѝ няма случайно попаднали елементи от лабораторията.

"Ние сме доказателство за това, че във Франция наистина съществуват сериозни проблеми, свързани с ядрените отпадъци. И ситуацията повдига въпроса дали сме достатъчно подготвени, за да се справим с тях", казва кметът на Аркюи Кристиян Метере.

Ядрените централи осигуряват три четвърти от електроенергията във Франция. За сравнение, в САЩ техният дял в енергийния микс е една пета. Според експертите обаче страната все още не е намерила устойчиво решение за складирането на радиоактивните отпадъци.

Част от по-слабо активните материали се изпращат в открито депо за ядрени отпадъци в Североизточна Франция, но елементът радий, например, има период на полуразпад от 1600 години. В лабораторията на Кюри има и следи от изотопи на урана, които са с период на полуразпад от 4.5 милиарда години.

"Френската ядрена индустрия е като самолет, който е излетял, без да разполага с писта за кацане", заявява пред Bloomberg Яник Русле от Greenpeace.

Основната сграда на бившата ядрена лаборатория е покрита с мъртви лози, а стените ѝ са изрисувани с графити. Въпреки че повечето силни източници на радиация са премахнати от изследователския център още през 1992 г., градските власти са на мнение, че трябва да се свърши още много работа.

Проучване от 1997 г. твърди, че няма директна заплаха за здравето на обитателите на близките сгради и за преминаващите покрай лабораторията пешеходци, но въпреки това ядрените експерти предупреждават, че мястото си остава опасно.

Доказателство за това е инцидентът от 2010 г., при който в сградата проникват крадци и задигат медните електричести проводници. Полицаите, дошли да разследват кражбата, както и самите обирджии, са били изложени на риск от радиационно облъчване, тъй като не са носили защитно облекло. Случаят доведе и до протести, организирани от полицейските синдикати в Париж.

"Почистването" на лабораторията на Кюри дотук е струвало на френската държава над 10 милиона евро, твърди Кристиян Метере. По думите му сметката ще набъбне значително, когато сградите бъдат разрушени и парцелът се обезопаси изцяло в следващите няколко години.

Санирането на лабораторията е сложен процес, защото всички учени, които са работили в нея и биха могли да осигурят някаква ценна информация, отдавна не са между живите. Самата Мария Кюри умира от левкемия малко след откриването на изследователския център.

Държавната агенция "Андра", която отговаря за управлението на ядрените отпадъци във Франция, работи над 10 години за изготвянето на цялостен каталог на потенциалните източници на радиация в сградата в Аркюи. Изследвани са химикалите, документите, книгите, стелажите, почвата и растенията на територията на обекта.

"Информацията за дейността на ядрените физици, работили в центъра, е откъслечна, а това усложнява много работата по обезопасяването му", обяснява един от експертите на агенцията Фабиен Хуберт.

Мария Кюри и нейният съпруг Пиер описват свойствата на радия и неговата способност да отделя топлина и светлина. Те изучават възможността радиоактивният елемент да се използва в медицината и по-конкретно за лечение на ракови заболявания.

Открията ѝ предизвикват истински бум в козметичната индустрия и за известен период от време на пазара се появяват най-различни радиоактивни кремове, илачи и дори бельо. Производителите твърдят, че лекуват абсолютно всичко - от импотентност до косопад.

Мария Кюри отправя остри критики към тези практики в края на 20-те и 30-те години на миналия век, обвинявайки търговците, че не вземат никакви мерки за безопасност и подлагат на риск здравето на хората.

Радиолъчението обаче до ден-днешен остава един от най-ефективните методи за противодействие на раковите клетки.

"Радият е откритие с огромна стойност за науката и човечеството. Но радиоактивните елементи са нож с две остриета", казва още кметът на Аркюи Кристиян Метере.

На 4 юли тази година се навършиха 85 години от смъртта на Мария Кюри.