Ако днес си поръчате бира Asashi в някой бар в Сеул, най-вероятно барманът просто ще поклати глава в знак на неодобрение и ще ви предложи някоя от местните алтернативи.

В магазините на южнокорейската столица японските стоки стоят на най-ниските рафтове или въобще липсват от асортимента. А собствениците на суши ресторантите подчертават изрично, че храната може и да изглежда японска, но всъщност рибата е уловена в моретата на Южна Корея.

Причина за всичко това е бойкотът, който корейските потребители налагат на всичко, което идва от Страната на изгряващото слънце.

Дипломатическият спор за поведението на японските окуппатори на Корейския полуостров по време на Втората световна война се превърна в мащабен търговски конфликт и сега всички си задават въпроса докъде може да стигне, пише The Economist.

Поредната ескалация на напрежението се случи на 28 август, когато влязоха в сила японските ограничения за износ на редица продукти в Южна Корея. В същото време южнокорейската армия проведе учения край архипелага Докдо, който е контролиран от Сеул, но Япония счита за свой и го нарича Такешима.

Миналата седмица Южна Корея отмени едно от споразуменията за обмен на разузнавателна информация с японските служби.

Влошаването на взаимоотношенията между двете страни, които са важни съюзници на Съединените щати, прави поддържането на сигурността в региона на Източна Азия още по-трудно.

Русия и Китай, от друга страна, демонстрират все по-голямо самочувствие и тестват търпението и на Токио, и на Сеул с редовни нарушения на въздушното им пространство и други откровени провокации.

Севернокорейският лидер Ким Чен Ун продължава да развива ракетната си програма, въпреки серията от разговори и обещанието за "денуклеаризация" на Корейския полуостров. Пхенян проведе серия от ракетни тестове през последните седмици, припомня The Economist.

Враждата между Япония и Южна Корея обаче няма нищо общо със съвременните геополитически противопоставяния. Тя е свързана изцяло с тежкото историческо наследство и по-конкретно с японската окупация на полуострова в годините на Втората световна война и страданията, нанесени на местното население.

Всичко започна през 2018 г., когато Въхровният съд в Южна Корея постанови, че японските компании, които са използвали южнокорейски работници за принудителен труд, трябва да платят компенсации на оцелелите жертви.

Япония, от своя страна, твърди, че тези въпроси са уредени в спогодба от 1965 г. и настоява правителството в Сеул да отмени разпоредбите на съда.

В началото на юли Япония пренесе враждата в сферата на търговията, ограничавайки износа на материали, които са ключови за производството на микрочипове - една от най-големите индустрии в Южна Корея.

През август конфликтът засегна и въпросите на сигурността, след като правителството в Токио премахна Южна Корея от списъка с предпочитаните търговски партньори в сферата на отбраната. Аргументът беше, че има опасност в страната "случайно" да попаднат секретни компоненти.

В отговор Сеул заяви, че няма да поднови пакта за обмен на разузнавателна информация, който беше изготвен с посредничеството на САЩ през 2016 г. Според южнокорейските власти доверието между двете държави вече е нарушено.

Американските представители заявяват, че са били хванати неподготвени и не са очаквали ескалацията на японско-корейския конфликт. Държавният департамент дори си позволи да порицае южнокорейското правителство за агресивното му поведение.

Но много експерти са на мнение, че цялата "драма" е можело да бъде избегната, ако Вашингтон беше демонстрирал своята ангажираност по-навреме.

Американският президент Доналд Тръмп призова двамата си съюзници "да се разберат", но не направи нищо повече за сближаването на позициите. Неговото оправдание е, че има редица други геополитически проблеми за разрешаване. В същото време обаче той игнорира ракетните тестове на Ким Чен Ун.

Южна Корея влага 6.5 млрд. долара в търговската война с ЯпонияЮжна Корея ще инвестира 7.8 трилиона вона (6.48 млрд. долара) в научноизледователска и развойна дейност, за да намали зависимостта на икономиката си от Япония

Въпреки острата реторика обаче, непосредствените ефекти върху сътрудничеството межу Южна Корея и Япония далеч не са толкова катастрофални. Настоящият пакт за обмен на разузнавателна информация изтича през ноември, а дори и след този срок определени данни ще продължат да бъдат споделяни, благодарение на тристранното споразумение между двете държави и САЩ.

Търговските ограничения също не са нанесли сериозни поражения до момента. Япония продължава да изнася стоките си в Южна Корея, а допълнителната бюрокрация е досадна, но не е "смъртоносна" за компаниите.

И в двете държави бизнесът все още е по-загрижен за търговската война между Вашингтон и Пекин, отколкото за тази между Токио и Сеул.

По-сериозният проблем е свързан с разрушаването на взаимното доверие. Според дипломатите това е "вражда между приятели", от която печелят Китай, Русия и Северна Корея.

Междувременно конфликтът присъства все по-осезателно в ежедневието на обикновените граждани. Две трети от южнокорейците твърдят, че подкрепят бойкота на японските продукти и биха участвали в него.

80% от хората в страната са категорични, че не биха отишли на екскурзия в Япония. От юли насам продажбите на японска бира и японски облекла в Южна Корея отчитат силно понижение, а авиокомпаниите ограничиха броя на полетите до ключови дестинации и в двете държави.

В Япония общественото мнение не е толкова категорично антикорейско, но повечето японци подкрепят позицията на своето правителство по въпроса. Крайнодесните групи подклаждат напрежението със старите лозунги за "нелоялните" и "безбожни" корейци, а дори и в по-умерените политически среди се наблюдава раздразнение от "корейската непримиримост", пише The Economist.

Всичко това намалява шансовете за бързо разрешаване на спора. Нито една от двете страни не смята, че трябва да отстъпва. Южнокорейският президент Мун Дже-Ин е изправен пред избори догодина, като в същото време се опитва да съживи задъхващата се икономика и да прокара политиката си на сближаване с Пхенян.

Японският премиер Шинзо Абе пък не иска да "ядосва" крайната десница и използва конфликта, за да консолидира подкрепата за своето правителство.

И докато двамата съюзници разпалват огъня на национализма, Ким Чен Ун разполага с пълната свобода да увеличава своя арсенал.