Турски регулаторен орган днес е разпоредил на банките в страната да отпишат лоши заеми на стойност 46 млрд. лири (8.1 млрд. долара) до края на годината и да заделят резерви за покриване на загуби, което е един от най-агресивните ходове на Анкара досега по отношение на разчистване на най-лошите остатъци от миналогодишната валутна криза.

Регулацията е насочена най-вече към заеми в сериозно засегнатите сектори на енергетиката и строителството и се очаква да повиши общото съотношение на необслужваните заеми на банките от 4.6% на 6.3%.

Този ход идва година след най-тежкия етап от валутната криза в Турция, която повиши инфлацията и лихвените нива и вкара икономиката в рецесия.

Турската лира поевтиня с близо 30% спрямо долара през миналата година и губи още 7.8% от стойността си тази година, въпреки облекчаването на инфлацията и паричната политика.

Икономиката показва признаци на възстановяване, но усилията, полагани основно от банките за разчистването на лоши заеми на стойност 20 млрд. долара, зациклиха през лятото, след като първоначалните планове бяха отхвърлени или отложени, информира Ройтерс през юли.

Според източник на изданието, запознат с плановете на министерството на финансите, правителството губи търпение относно липсата на прогрес по отношение на лошите кредити, неработещите кредитни канали и нежеланието на банките да отписват заеми от счетоводните си баланси.

Правителството планира да предприеме по-агресивна позиция по въпроса, според същия източник.

Местният регулатор BDDK заяви днес, че капиталовата адекватност на турските банки ще намалеее с 50 базисни пункта - до 17.7%, което продъжава да е висок процент, отчасти заради разпореждането за необслужваните заеми, според “предпазлив” анализ на данните за юли.

В свое изявление от регулатора обявиха, че банките са набирали средства през последната година и че основният и вторичният капитал е нараснал с 49 млрд. лири.

От BDDK преди това бяха изчислили, че делът на наобслужваните кредити в банковия сектор, който се повиши през последната година, може да нарасне до 6% до края на 2019 г., докато според други анализатори повишението може да е още по-голямо.