Британската компания Thomas Cook, която обяви фалит в началото на седмицата, е най-старият лицензиран туроператор в света.

Историята ѝ започва през далечната 1841 г., когато британският бизнесмен Томас Кук организира първата платена групова екскурзия. В нея участват 500 членове на Обществото на въздържателите от Лестър.

Компанията се задържа на пазара близо 180 години и се превръща в един от най-големите туроператори в света. Марката Thomas Cook става свидетел на две световни войни, управлението на шестима британски монарси, възхода и падението на Съветския съюз и създаването на авиацията.

Технологичната революция и експанзията на онлайн резервациите обаче успяват да я поставят на колене. Въпреки това Томас Кук си остава един от хората с най-голям принос за развитието на туристическата индустрия, а неговото наследство продължава да оформя облика ѝ до ден-днешен.

Как започва всичко?

Томас Кук е роден на 22 ноември 1809 г. в малкото британско селце Мелбърн, графство Дербишър. Още на 10-годишна възраст той започва работа като помощник-градинар и получава по шест пенса на седмица.

Когато навършва 14, постъпва във фирмата на своя чичо Джон Пег, която се занимава с производство на мебели и кабинетно обзавеждане.

Кук е възпитан в строгия пуритански дух на баптизма. През 1826 г. той работи за известно време и като мисионер, обикаляйки селата из Дарбишър, където изнася проповеди и раздава образователни брошури.

През 1832 г. Томас Кук се мести в град Маркет Харбъро, графство Лестършър, където, под влиянието на местния баптистки свещеник, полага клетва за въздържателство. В следващите години той участва активно във въздържателското движение и организира беседи и шествия против употребата на алкохол.

През 1833 г. той се жени за Мариан Мейсън, а през 1834 г. се ражда синът им Джон Мейсън Кук.

Идеята за груповите екскурзии хрумва на Томас Кук именно по време на неговите пътувания с Обществото на въздържателите. Той организира първото подобно мероприятие на 5 юли 1841 г., когато придружава около 500 човека на събиране на въздържателите в град Лоубороу, който се намира на 11 мили от Лестър.

Всеки от тях плаща по един шилинг за пътуването с влака дотам и обратно.

През 1844 г. железопътната компания Midland Counties Railway сключва постоянен договор с Томас Кук, който получава заплащане срещу ангажимента да осигурява пътници за превозвача.

През 1845 г. Кук започва да организира по-дълги пътешествия от Лестър до Ливърпул, а през 1846 г. изпраща 350 жители на Лестър на обиколка на Шотландия.

В следващите няколко години бизнесът на Томас Кук се разраства значително, а през 1851 г. той организира посещението на над 150 000 души на Световното търговско изложение в Лондон.

Четири години по-късно компанията на Томас Кук осъществява и първите екскурзии зад граница, като изпраща две групи на голяма обиколка в Белгия, Германия и Франция, която приключва на Панаира в Париж.

Първият офис

Туристическата компания на Томас Кук отваря първия си офис на улица "Флийт Стрийт" в Лондон през 1865 г. В него се помещавал и магазин, в който се продават полезни аксесоари за туристите - информационни гидове, карти, куфари, телескопи и обувки.

През 1872 г. Томас Кук включва в бизнеса и своя син Джон Мейсън Кук, а компанията се преименува на Thomas Cook & Son.

Верни на своите въздържателски принципи, Томас Кук и неговата съпруга поддържат и малък хотел в сградата над офиса, отворен за гостуващите "трезвеници".

Бизнесът на Томас Кук прави огромна крачка в развитието си през 1868 г. с въвеждането на т. нар. "туристически ваучери". Те се издават в две копия - за клиента и за туроператора, като може да бъдат използвани за нощувки и консумация в хотелите и ресторантите, присъстващи в списъка с партньорите на Томас Кук.

През 1866 г. компанията организира първите екскурзии за британци в Съединените щати, а през 1872 г. осъществява и първото групово околосветско пътешествие. То стартира от Лондон, преминава с параход през Атлантическия океан, пресича Съединените щати с посещение на различни забележителности, прекосява с кораб и Тихия океан, а от Япония туристите се прехвърлят на Азиатския континент и завършват обиколката си с дълъг преход по Пътя на коприната през Китай, Индия, Близкия Изток и Европа.

Самият Томас Кук се оттегля от управлението на компанията през 1878 г., като решението му до голяма степен е продиктувано от конфликтите със сина му. Отговорността за развитието на бизнеса пада изцяло върху Джон Мейсън Кук и неговите наследници.

Любопитен факт е, че компанията на Томас Кук оказва силно позитивно влияние върху италианската икономика след обединението на страната, което приключва през 1871 г. Ваучерите на туроператора дават възможност за придвижване с италианските железници, за нощувки в италианските хотели и дори за обмен на чуждестранна валута срещу италиански лири при фиксиран курс.

По този начин - с промотирането на Италия като туристическа дестинация, компапнията осигурява директни валутни приходи в италианската хазна и повишава популярността на лирата, която по онова време е нова и все още непозната парична единица.

Не на последно място, купонната система позволява на италианците от средната класа да си позволят пътувания, които дотогава са били невъзможни за тях.

Британският туроператор Thomas Cook фалираКомпанията има стотици хиляди туристи в чужбина в момента, което стартира най-мащабната операция по репатрирането на британци в мирно време

XX век и промените

Началото на XX век носи нови успехи за туроператорския бизнес на Томас Кук Thomas Cook & Son. През 1928 г. обаче внуците на Томас Кук Франк и Ърнест неочаквано решават да продадат бизнеса, създаден от техния дядо, на белгийската компания Compagnie Internationale des Wagons-Lits et des Grands Express Européens.

По това време тя поддържа най-голямата флотилия от лукзозни железопътни вагони в Европа, включително и линията Ориент Експрес. Марката Thomas Cook обаче е запазена от новите собственици.

Малко след Втората световна война компанията е национализирана от британското правителство и става част от Британските държавни железници. Тя успява да се възползва от туристическия бум в следвоенните години. До 1950 г. над 1 милион британци осъществяват пътувания зад граница.

През 1965 г. приходите на Thomas Cook за първи път преминават границата от 1 милион британски лири, но компанията започва да усеща натиска на конкуренцията от страна на новите играчи на пазара.

През 70-те години на миналия век туроператорът е приватизиран, като от 1977 г. Midland Bank става единствен собственик на бизнеса. В следващите няколко десетилетия компанията на няколко пъти сменя своите собственици, като през 2001 г. е придобита от германската C&N Touristic и смяна името си на Thomas Cook AG.

През 2007 г. тя се слива с британската MyTravel Group и функционира под името Thomas Cook Group plc до края на съществуването си, обявен на 23 септември тази година.

Какво ще се случи с Thomas Cook и клиентите на компанията зависи от решенията на британското правителство, а бъдещето на туроператорския бизнес зависи изцяло от способността му да се приспособи към новите технологии и промените в потребитерските очаквания и нагласи.

Според някои анализатори най-големите печеливши от фалита на Thomas Cook са преките конкуренти на компанията в Европа, като германската TUI. Вероятно тя ще се опита да привлече част от клиентите на фалиралата компания, но в дългосрочен план е заплашена от същите фактори, които "повалиха" и най-стария туроператор в света - възхода на онлайн агенциите и залеза на организираните групови екскурзии.

Каквото и да се случи обаче, Thomas Cook си остава една от емблемите на световния туризъм и част от почти цялата негова история през последните две столетия.