Намаляването на времето, което децата прекарват в социалните медии, вече е основен приоритет за политиците в ЕС.

Но страните са далеч от единодушие как трябва да изглеждат мерките за защита. Лидерите, които се срещат тази седмица в Брюксел, се очаква да опишат защитата на непълнолетните в интернет като „особено важна“, според проект на споразумение, видян от Politico.

Този месец 25 страни членки, плюс Норвегия и Исландия, подписаха декларация, призоваваща за по-силна защита на децата в интернет и подкрепяща въвеждане на дигитално пълнолетие, което ще определи минималната възраст за достъп до социалните медии.

Декларацията изпраща „някои много конкретни сигнали“ към ЕК, „за да работят по въпроса и да предложат, надяваме се, в даден момент, някои нови регулации, които да включват точките в тази декларация“, заяви датският министър по дигиталните въпроси Каролин Стаге Олсен, която беше начело на декларацията от името на датското председателство на ЕС.

Politico проведе проучване в редица страни, за да разбере какво са техните цели в посока на законодателството. Докладът показва, че въпреки конкретните сигнали, все още има големи различия, които не са преодолени.

За или против

Страните от ЕС са силно разделени между пълна забрана на достъпа на децата до социалните медии – за което призовава френският президент Еманюел Макрон, и изискването родителите да дават съгласието си за достъп.

Словашкият министър Радослав Штефанък заяви в интервю, че страната му предпочита „ясни възрастови ограничения“ вместо такива, основани на съгласие, защото родителите вече не използват наличните инструменти за даване на съгласие. Той отбеляза обаче, че позицията на Словакия все още се преразглежда.

Норвегия работи по въвеждането на строга възрастова граница за ползване на социалните медии от 15 годин, а министърът на дигиталната икономика Кариане Олдернес Тунг насърчи страните от ЕС да направят същото по време на среща на министрите с този ресор в Хорсенс, Дания, този месец.

Много страни обаче, сред които Гърция, Нидерландия и Испания, тълкуват дигиталното пълнолетие като възможност за лица под тази възраст да се регистрират в социалните медии с родителско съгласие. „Смятаме, че е отговорност на родителите“, като държавата предоставя насоки, заяви министър на дигиталните технологии на Нидерландия Еди ван Марум.

За лица под 15 години „платформите трябва да бъдат задължени да получат потвърдено родителско съгласие“, заяви гръцкият министър на дигиталните технологии Димитрис Папастергиу пред Politico.

Кой взема решенията

През лятото ЕК заяви, че няма да обмисля забрана на социалните медии в целия ЕС, нито ще се опитва да определи възраст за пълнолетие в целия блок.

Но през последните седмици председателят Урсула фон дер Лайен прояви интерес към и двата сценария.

Повечето страни от ЕС искат свобода да определят свои собствени възрастови ограничения. Това не само би било в съответствие с правния статукво, експерти посочват, че ЕС може да координира правилата, но не да ги хармонизира, както е случаят с тютюна и алкохола, но столиците също твърдят, че е необходимо да се отчитат културни различия. Германия, Дания и Гърция са силно застъпени в този лагер.

Гартис Озолс, заместник-министър на Латвия за дигиталната трансформация, предлага „хибриден подход“ с „минимално ниво, определено хоризонтално в Европа“, като страните могат да определят по-ниска възраст, ако желаят.

Това е подобно на начина, по който Общият регламент за защита на данните определя правила за събиране на данни от непълнолетни – възрастта, на която децата могат да дадат съгласие за обработване на данни, е 16 години по подразбиране, но страните могат да я намалят до 13 години.

Но определянето на различни възрасти може да се окаже трудно за прилагане, например ако тийнейджърите пътуват между различни страни.

Какъв да е прагът на възрастта

Води се гореща дискусия каква да бъде минималната възраст, като повечето мнения са за между 15 и 16 години.

Дания, Франция и Гърция са в лагера на 15 и повече години. Дания върви напред, като премиерът Метте Фредериксен обяви планове да изисква родителски контрол за социалните платформи за деца под 15 години.

Испания подкрепя дигитално пълнолетие на 16 години, което Словакия също подкрепи по-рано. Австралия – една от малкото страни, които предприемат действия, също определи минималната възраст на 16 години.

Много други обаче все още не са взели решение. През септември Германия създаде експертна комисия, за да определи най-добрия начин за действие. Две страни отказаха да подпишат широко подкрепената декларация, Естония и Белгия.

Първата заяви, че е за прилагането на съществуващите правила, като например GDPR, вместо нови ограничения, и за инвестиции в образованието. „Естония вярва в информационното общество и включването на младите хора в него“, заяви естонският министър на правосъдието и дигиталните въпроси Лийса-Ли Пакоста.

Белгия се бори с регионални различия, като фламандският регион наложи вето на декларацията. Белгийският министър Ванеса Мац заяви, че има „решимост да се продължи тази борба за по-безопасен интернет“, допълва Politico.