Децата и тийнейджърите не могат да се отделят от телефонните екрани – и това вреди на здравето им. Според доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия времето, което младите хора прекарват в социалните мрежи, се е удвоило от 2010 г. насам и достига около три часа на ден.

Над 10% от подрастващите показват признаци на проблемно или пристрастяващо използване на социалните медии през 2022 г. – включително затруднения в контрола над поведението си и симптоми на абстиненция, според Световната здравна организация.

„Всички знаят, че е пристрастяващо“, коментира пред POLITICO Хана Кузмитович, полска гимназистка, която работи по тази тема с полското председателство на ЕС. „Знам какви са негативите и позитивите. И все пак продължавам да го използвам.“

По настояване на експерти по обществено здраве, европейските правителства обмислят нови начини да държат младежите далеч от телефоните си чрез политики за проверка на възрастта, кампании за осведомяване на обществеността и дори забрани на социалните медии.

Страните имат свободата да определят свои собствени ограничения и се възползват от нея. Президентът Еманюел Макрон призовава за пълна забрана на социалните медии за лица под 15 години във Франция, докато Дания, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия и други страни се обединиха около нови ограничения.

Междувременно технологичните компании въвеждат мерки като ограничения на съдържанието според възрастта, деактивиране на определени функции и такива за защита на личните данни. Експертите посочват, че всичко това не е достатъчно и все още не е ясно какъв е правилният път напред.

Правителствата на държавите от блока все по-често бият тревога за вредите, които социалните медии нанасят на здравето на непълнолетните, а сега ще могат и да реагират както сметнат за добре

ЕС разчисти пътя за национални забрани на социалните медии

Прехвърляне на отговорността

Някои експерти твърдят, че социалните медии не са изцяло лоши и могат да предложат ползи за младите хора.

„Някои видове технологии [бяха] всъщност доста добри за формирането на приятелства и за сближаването между младежите“, отбелязва Джесика Пиотровски, председател на Школата за комуникационни изследвания на Амстердамския университет и съветник на YouTube по въпросите на защитата на непълнолетните, позовавайки се на различни проучвания.

Въпреки това, все повече доказателства свързват прекомерното използване на социалните мрежи с намалено благосъстояние, включително депресия и нарушения на съня, както и с по-високи нива на употреба на психоактивни вещества, според публикация в ScienceDirect.

„Необходима е регулация“ и „някаква отговорност за технологичните компании, които нанасят вреда на тийнейджърите и децата“, заявява Кадри Соова, директор на Mental Health Europe.

Тя също така счита, че е важно да се води конструктивен диалог с технологичните компании. „Но ако няма саморегулация или условията за регулация не са достатъчно строги, тогава са необходими правила.“

Многобройните скандали през последните години демонстрират, че технологичните компании не винаги поставят на първо място безопасността на непълнолетните си потребители. През 2021 г. бившата служителка на Meta Франсис Хауген разкри вътрешни документи, според които компанията е знаела за вредата, нанасяна на психичното здраве на тийнейджърите, и не е направила почти нищо, за да я спре.

Франция е водеща в усилията за ограничаване на достъпа на деца до социални мрежи като TikTok и Instagram, но въпросът е дали тези мерки са съвместими със Закона за дигиталните услуги

Държавите може сами да забраняват социалните мрежи за малолетни, според проектонасоки на ЕК

Тео Компернол, невропсихиатър и бивш професор в Свободния университет в Амстердам, който се застъпва за забрана на социалните медии за деца, е категоричен, че правилата трябва да се фокусират върху компаниите, в противен случай „е като да се бориш с наркотик, без да правиш нищо срещу производителите“.

Социалните медии, подобно на хазарта, тютюна и алкохола, „зависят от отричането на вредите“, подчертава Марк Петикру, професор по обществено здраве в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина. Това не се различава от всеки друг вид зависимост, добавя той.

През юни здравните министри приеха заключения на Съвета на ЕС, в които призовават страните да обмислят превантивни политики за регулиране на достъпа на младите хора до цифровите технологии. Те предвиждат създаване на зони без екрани и въвеждане на цифрови ограничения в училищата, както и призив към дизайнерите на цифрови платформи да „поемат повече отговорност“.

Законодателен прецедент?

Един от най-важните законодателни актове относно онлайн платформите е Актът за цифровите услуги на Европейския съюз (АЦУ). Той призовава социалните медии да въведат „подходящи и пропорционални мерки за осигуряване на високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на непълнолетните“.

Facebook и Instagram на Meta, както и TikTok, са обект на разследване за нарушения на правилата на АЦУ за непълнолетни.

Нов документ показва, че страните настояват за контрол в целия ЕС за защита на децата в интернет

Цифрово пълнолетие: ЕС се готви да въведе възрастов праг за социалните мрежи

Тъй като този закон дава само неясни отговорности на платформите, Европейската комисия изготви набор от силно оспорвани насоки, за да конкретизира какво трябва да правят социалните мрежи. Според тях не трябва да се използват навиците на непълнолетните при сърфиране, за да се предлага персонализирано съдържание. Препоръчително е да се изключат функциите за потвърждение за прочитане в приложенията за съобщения, да се задават по подразбиране настройки за поверителност и сигурност и да се обмисли изключването на някои функции, като достъп до камерата.

Насоките не са задължителни и ако непълнолетните лъжат за възрастта си или родителите им заобикалят контролните механизми, те нямат ефект. Това доведе до промяна в дебата към въпроса как платформите могат да проверяват възрастта на потребителите.

Спор за проверката на възрастта

Съгласно Общия регламент за защита на данните на ЕС, деца под 13 години не могат да дадат съгласие за обработката на данните си за онлайн услуги. Платформи като TikTok и Instagram заявяват, че само деца над 13 години могат да се регистрират в техните условия за ползване, но регулаторните органи подчертават, че простото отбелязване на квадратче не е достатъчно, пише POLITICO. 

Според доклад на датската неправителствена организация Børns Vilkår, цитиран в изследване, поръчано от правителството, 94 % от датските деца имат профили в социални медии, преди да навършат 13 години.

Политическият дебат се пренасочи към задължителни мерки за проверка на възрастта на потребителите, за да се гарантира ефективността на всички други ограничения. Някои твърдят, че това е отговорност на платформата. Самите те обаче смятат, че Google и Apple, които разработват операционни системи за устройства, трябва да носят отговорност за мерките за проверка на възрастта.

Директорът по публична политика, продукти и монетизация на Meta, Хелън Чарлз, казва, че новото законодателство трябва да се насочи към проверка на възрастта и родителско одобрение на ниво операционна система и магазин за приложения. Това „ще бъде по-лесно за родителите“ и „ще защити личните данни”.

Google и Apple са против подобен подход. „Смятаме, че това е обща отговорност. Няма еднозначно решение, което да каже: „Една компания да реши проблема за всички“, коментира Винай Гоел, директор по възрастовата сигурност в Google. „Разработчиците са в най-добра позиция да знаят какво е потенциално рисковано.“

Скролването за няколко минути се смята за безобидно, но „проблемът е, че не можем да се откъснем от екрана“, обяснява психолог, а прекомерната консумация на повърхностно съдържание съкращава вниманието

Социалните мрежи крадат цялото ни внимание. Има ли как да си го върнем

Дебатът за забраната

Дори сред най-твърдите поддръжници на строгите мерки и самите подрастващи има съмнения, че забраната ще бъде ефективна.

„Добре прилаганата проверка на възрастта, инструментите за родителски контрол и програмите за дигитална грамотност“ например могат да постигнат по-добри резултати от забраните, отбелязва Наташа Азопарди-Мускат, директор по здравна сигурност в СЗО.

Други, включително Кузмитович, са загрижени, че винаги има начини да се заобиколят забраните и ограниченията, което ги прави неефективни.

Междувременно министрите на здравеопазването смятат, че понастоящем няма достатъчно доказателства в подкрепа на пълна забрана. „Как ще я приложите?“, скептичен е кипърският министър на здравеопазването Михаил Дамианос. „По-големият проблем“ е да се гарантира, че политиките работят на практика.

Забраната в социалните медии „е истинско влизане в неизвестното. Такава политика не се подкрепя от доказателства“, посочва министърът на здравеопазването на Малта Джо Етиен Абела. „Но от друга страна знаем, че има проблем, трябва ли липсата на доказателства да ни парализира, и да не направим нищо по въпроса?“