Сбогом на мечтаната работа в технологичния сектор. Ерата на „Mълчи и работи!“ е тук
Далеч са времената, когато Google, Apple, Meta и Netflix бяха рай за технологичните специалисти – с високи заплати, зелени кампуси и култура на пълна свобода. Сега тези гиганти са се превърнали в тежки бюрокрации
&format=webp)
Да започнеш работа в централата на Google в Маунтин Вю, Калифорния, като софтуерен инженер през 2007 г. е чудесен момент да бъдеш Noogler – както тогава наричат новите служители в компанията.
По време на двуседмичното ти въвеждащо обучение попадаш в нещо като утопия от привилегии: в столовата се сервират стек и скариди, в кухните има прясно изцедени сокове, а фитнесите предлагат безплатни групови тренировки. Заплатите вървят с акции, компанията покрива 50% от пенсионните вноски и раздава коледни бонуси – по 1000 долара в плик.
Още нещо впечатляващо по време на обучението – Google открито разкрива колко сървъри има в центровете си за данни.
„Видях колко прозрачна е компанията“, разказва пред The New York Times Рейчъл Грей, която е била Noogler в онези времена. Тя има предвид тогавашната откритост по отношение на информация, която обикновено се пази строго конфиденциална.
С времето обаче преживяването на Грей се променя. Ставайки ръководител на екип от инженери, бонусите се стопяват. Потокът от вътрешна информация секва. Компанията се отказва от ангажимента си изкуственият ѝ интелект да не се използва за оръжия. Бюджетът за повишения изчезва, което кара Грей да занижава оценките на служителите – нещо, което тя нарича „шокиращо болезнено“.
Този април, след почти 18 години, 48-годишната Грей напуска някогашната си мечтана работа.
Далеч са времената, когато Google, Apple, Meta и Netflix бяха рай за технологичните специалисти – с високи заплати, зелени кампуси и култура на пълна свобода.
Сега тези гиганти са се превърнали в тежки бюрокрации. Макар че продължават да предлагат безплатна храна и добри заплати, не се колебаят да съкращават персонал, да налагат задължително присъствие в офисите и да потискат вътрешните дискусии.
„Започна ерата на мълчи и работи“, казват служители, цитирани от The New York Times.
„Технологичната индустрия може и да остава на върха по отношение на обяда и заплатите, но нивото на страх е скочило драстично“, казва Грей.
„Може би е по-добре да имаш обяд и да си стресиран, отколкото да нямаш обяд и пак да си стресиран – но това не означава, че е здравословно да си там“, добавя тя.
По повод публикацията на NYT на Google заявява, че много служители са били повишени и че системата за оценка е променена, за да се възнаграждават високите постижения. Въведени са и политики, насърчаващи фокус върху работата, като същевременно се съхраняват културата и ценностите на компанията.
////
С разрастването на технологичните компании в организации, по-големи от много градове – и с разходи, отговарящи на мащаба им – вниманието и критиката също нарастват. Meta, Google, Apple и други бяха принудени да правят промени, под натиска на обществото и собствените си служители.
Промените ескалират през 2022 и 2023 г., когато Илон Мъск купува Twitter (вече X) и съкращава три четвърти от служителите. Главният изпълнителен директор на Meta, Марк Зъкърбърг, уволнява хиляди в т.нар. „година на ефективността“. Масови съкращения следват и в Google, и в Amazon. Компаниите обвиняват пандемията за свръхнаемането по време на локдауните.
Паралелно с това, толерантността към откритост и към активизма на служителите намалява. Ръководителите си възвръщат контрола след вътрешни протести по теми като сексуален тормоз. С пазар, пълен с квалифицирани инженери, става по-лесно да се заменят недоволните.
„Това е бизнес, а не място, където да се държиш по начин, който създава напрежение, да използваш компанията като лична платформа или да спориш по спорни теми и политики“, пише главният изпълнителен директор на Google Сундар Пичай в блог публикация от миналата година.
Някои казват, че така технологичните работници просто са се изравнили с останалите в корпоративна Америка, където служителите следват приоритетите на компанията.
Но в технологичната сфера трансформацията е засилена от бума на генеративния изкуствен интелект – технология, която вече прави някои позиции излишни. През януари Зъкърбърг заяви, че AI ще замени част от средното управленско ниво през тази година. Мъск стига по-далеч, предсказвайки, че AI ще елиминира всички работни места.
„Настроенията срещу технологичните служители рязко се обърнаха“, казва пред NYT Катрин Брейси, изпълнителен директор на TechEquity – организация, която се бори за икономическо включване в индустрията. „Компаниите имат все повече лостове за натиск върху работещите, а AI засилва това още повече“, добавя тя.
Лиз Фонг-Джоунс, технически директор в Honeycomb (Сан Франциско), смята, че ефектът на AI върху работните места е преувеличен – засега.
„Но това може да се промени след пет години“, предупреждава тя.
Тя вярва, че служителите могат да спрат доминацията на AI, „но всички сме достатъчно изплашени, за да участваме в обучаването на собствените си заместници.“
За някои служители промяната идва внезапно, други я усещат постепенно, а трети сами я търсят, напускайки големите компании, за да се включат в надпреварата за AI.
NYT разказва за Джейсън Юан, 28-годишен дизайнер, който започва работа в Apple през 2021 г. – сбъдната мечта за него като почитател на дизайна.
Но след бума около ChatGPT през 2022 г., Юан усеща, че иска да участва активно в новата вълна. През 2023 г. напуска Apple и основава New Computer – компания, която разработва персонален чатбот-компаньон. Надява се да работи по-бързо и да печели повече, защото вярва, че AI ще го замени. „Достигаме края на икономическия си живот“, каза той, добавяйки: „Имам чувството, че трябва да направя така, че каквото и да правя сега, да има значение.“
За Рейчъл Грей, златните години на Google вече изглеждат като живот от друг свят. Работата не винаги е била лесна, но културата я е поддържала.
„Един ден дойдохме на работа и на бюрата ни имаше Nerf пушки.
Когато спря токът и компютрите изгаснаха, започнахме приятелска стрелба с тях“, спомня си тя. „Google имаше такова сияние тогава. Имаше одобрена от институцията култура на игра. Обожавах това.“
Сега обаче „бъдещето на цялата индустрия изглежда много несигурно“, казва тя.