Изчисленията с висока производителност (HPC), доскоро запазени основно за научни изследвания, вече се превръщат в стратегически ресурс - не само за науката, но и за развитието на изкуствения интелект. Конвергенцията между AI и HPC трансформира самите технологии, но прави същото и с начина, по който се произвежда знание и се разпределят глобалните сили.

Това подчертава американският компютърен учен Джак Донгара - носител на наградата „Тюринг“ за 2021 г. и ключова фигура в развитието на софтуера за суперкомпютри през последните четири десетилетия.

В разговор с WIRED по време на 74-ата среща на носители на Нобелова награда в Линдау, Германия, Донгара очертава както обещанията, така и предизвикателствата пред новите технологии.

AI вече се използва за сложни изчисления и моделиране на поведение, което след това може да бъде прецизирано с традиционни техники. Това ускорява симулациите и анализа, особено при сложни задачи, изискващи суперкомпютри, посочва Донгара.

Но влиянието на технологията няма да се ограничи до науката. Експертът предвижда, че то ще бъде „по-важно от самия интернет, когато той се появи“. Технологията ще стане толкова повсеместна, че ще трансформира множество аспекти от живота и работата ни - дори такива, които още не сме идентифицирали.

Ако компаниите не интегрират AI, ще изчезнат съвсем скоро, казва пред Profit Каспър Гулдагър. Той вярва, че изкуственият интелект трябва да бъде не само бизнес инструмент, но и част от ежедневието ни

Основателят на KPMG NewTech: До 5 години Европа може да има АI гигант

Квантовите компютри

За разлика от AI, квантовите технологии са в ранен и нестабилен етап. Донгара определя сегашната вълна от ентусиазъм като "прехвалена". Той предупреждава, че повтаряме познат цикъл на свръхочаквания, последвани от разочарование - както се случи с AI преди десетилетия.

Квантовите машини днес все още не са конкурент на традиционните компютри:

„С квантов компютър не получаваме еднозначен отговор, а вероятностно разпределение от възможни решения.“ Освен това те са изключително чувствителни към външни въздействия и често се повреждат.

„Не мисля, че ще имаме квантов лаптоп - поне не и докато аз съм жив“, казва Донгара.

Проблемите не се изчерпват с хардуера. Липсват и алгоритми, които ефективно да работят върху квантови архитектури. Нужна е и цяла нова софтуерна екосистема, която тепърва се развива.

Вместо радикална замяна на дигиталните системи, Донгара предвижда тяхното допълване с нови технологии. Днешните суперкомпютри използват графични процесори (GPU) като ускорители, но утре към тях може да се добавят и квантови елементи, невроморфни чипове, дори оптични изчислителни устройства.

„Представете си компютър, в който се смесват CPU, GPU, квантови и оптични елементи – всяка част оптимизирана за специфична задача. Изчисленията с лазери, които се случват със скоростта на светлината – това може да бъде бъдещето“, прогнозира Донгара.

Мат Хулихан, старши директор по правителствените въпроси за Европа в Cisco, говори пред Profit.bg за регулациите в ЕС и какво трябва да подобри България, за да засили присъствието си на глобалната технологична сцена

Регулации, иновации, AI: Как Европа (България) може да стане водещ технологичен играч

Глобална надпревара и геополитически сблъсъци

Развитието на HPC и AI не се случва в изолация. Глобалната конкуренция – особено между САЩ и Китай – вече оставя отпечатък. Американските ограничения върху износа на високотехнологични компоненти за Китай, като части от Nvidia, имат страничен ефект:

„Китай се пренасочи към разработване на собствена технология. Може би ограниченията ускориха тази трансформация“, казва Донгара.

Пекин вече не разкрива публично данни за своите суперкомпютри, но е ясно, че страната разполага със системи, съпоставими по мощност с най-добрите американски машини. Много от чиповете в тези системи са проектирани в Китай, но според Донгара някои вероятно продължават да се произвеждат в Тайван. Когато пита китайските си колеги дали чиповете им са направени в Тайван, отговорът обикновено гласи: „Тайван е част от Китай.“

„Ние знаем за тях – как изглеждат, какъв е потенциалът им и какво са направили – но няма показатели, които да ни позволяват да ги сравним по контролиран начин с машините, с които разполагаме. Те имат много мощни технологии, които вероятно са равни на тези, с които разполагаме в САЩ“, посочва експертът.

AI има потенциала да облекчи много от трудоемките аспекти на програмирането. Донгара споделя, че вече използва такива инструменти, за да генерира и оптимизира софтуер:

„Казвам на системата какво искам да направя - и тя ми пише кода. След това ѝ давам допълнителни инструкции за оптимизация - и резултатът е впечатляващ.“

Той вярва, че в бъдеще ще описваме желанията си с обикновен език, а AI ще генерира работещ софтуер. Въпреки това предупреждава за „халюцинациите“ – т.е. грешните или измислени резултати. Нужно е да се въведат механизми за проверка на решенията, които AI предлага.

Конвергенцията между изкуствения интелект и изчисленията с висока производителност преоформя не само технологичния пейзаж, но и глобалната динамика на властта, иновациите и научното знание. Според Джак Донгара, докато AI вече е тук и трансформира света, квантовите технологии все още търсят своята зрялост. В същото време, глобалната технологична надпревара набира скорост - с всичките си рискове, възможности и геополитически последици.