Може ли изкуственият интелект да върне на хората усещането за свобода и експеримент, с което стартира интернет през 90-те години? Според медийния теоретик и автор на Cyberia Дъглас Рушков отговорът е „да“ – стига хората да спрат да бъдат обект на технологиите и започнат да ги използват за нови визии.

„Имам чувството, че отново имаме възможност да спрем да използваме технологиите върху хората и да започнем да реализираме нови идеи“, казва Рушков, който наскоро се присъединява към AI консултантския стартъп Andus Labs в ролята на вътрешен изследовател.

На 23 юли компанията ще бъде организатор на събитие, което носи провокативното име After Now – отворена сцена за разговори за бъдещето и развитието на AI, която ще се проведе както в Манхатън, така и онлайн. Сред участниците са култовият музикант и експериментатор Брайън Ино, изпълнителният директор на The Atlantic Ник Томпсън, ученият от MIT Наталия Космина, както и инвеститорите Естър Дайсън и Алберт Венгер.

Томпсън ще говори за ефекта, който изкуственият интелект има върху медийната и информационната екосистема, а Ино ще се включи в разговора с Рушков за „възникването, несигурността, както и креативната сила на това ситуацията да не бъде под твой контрол“.

Комикът Грег Барис ще демонстрира как се изгражда AI асистент за съвместна работа, а предприемачът Джулия Диксън ще разкаже как е създала платформата ESAI, за да помага на кандидат-студенти – без да има техническо минало.

Новата биография "The Optimist" на журналиста от The Wall Street Journal Кийч Хейги проследява възхода на главният изпълнителен директор – от аутсайдер в Силициевата долина до най-влиятелния глас зад OpenAI и глобалната AI революция

Сам Алтман и човешкото лице на изкуствения интелект

Събитието се фокусира върху това как изкуственият интелект може да бъде използван като катализатор за човешка креативност, а не просто като нов инструмент, наличен на пазара. За Andus Labs това е част от една по-голяма цел с глобален обхват – изграждане на мрежа от професионалисти с интерес към прилагането на AI в реалния живот и корпоративната култура.

Рушков също така споделя, че работата им надхвърля обичайните подходи, които повечето AI компании използват. Компанията вече си партнира с Марина Горбис от Institute for the Future по концепция, наречена „граждански стек“ – рамка за изграждането на публични AI приложения. Целта са вътрешни иновационни лаборатории, внедрени в компаниите, където малки екипи да могат да експериментират с конкретните нужди на бизнеса, вместо да възприемат AI просто като нов софтуер.

„Не става въпрос просто да вкараш Lotus 1-2-3 в офиса“, шегува се Рушков пред Fast Company. „Идеята е да се намерят 10–20 души, които мислят нестандартно, и да им бъде дадено време да обмислят кои аспекти от компанията си искат да изследват и подобрят чрез тези технологии. После работим с тях за изграждането на персонализирани решения с AI.“

Визията на Andus Labs включва и публично споделяне на резултатите от тези експерименти – в духа на това, което Рушков нарича „генеративно мислене“, реализирано не само от машините, но и от самите хора.

„Ние се опитваме да бъдем за ерата на автономните технологии това, което Bauhaus е за индустриалната епоха“, казва той. „Bauhaus се интересуваше как да се проектира с индустриален подход около човешкото тяло, възприятия и мащаб.“

В ново есе с характерното си футуристично звучене главният изпълнителен директор на OpenAI предвижда появата на AI системи, способни на оригинални прозрения

Някъде след алгоритмите се намират и прозренията: как Сам Алтман чертае новата ера на AI

Автор на над десет книги, включително Survival of the Richest и Throwing Rocks at the Google Bus, както и водещ на подкаста Team Human, Рушков е познат с критиката си към техно-солуционизма и комерсиализацията на човешкото внимание. С Andus той иска да прокара хуманно и етично използване на технологиите – далеч от корпоративната логика на пазарната експанзия.

„Знам, че звучи прекалено идеалистично, но вярвам, че предизвикателствата, свързани с изкуствения интелект, могат да доведат до нов тип тема на разговорите“, казва той. „И после да ни подскажат какъв е различният начин на работа с AI – не за ускоряване на решения от индустриалната епоха, а за въвеждане на ново мислене, в което заедно с изкуствения интелект да формулираме въпроси, а не обикновени отговори.“