Днес, когато алгоритмите са способни да създават филми, да пишат есета и да композират симфонии, един въпрос все по-често разделя артистичната общност: ще замени ли AI творците – или просто ще им предостави нови инструменти?

В контекста на иновационната платформа Sónar+D, която съчетава технологии и изкуство в рамките на едноименния фестивал в Барселона, финландският електронен артист Виле Хаймала и тайландският композитор и AI изследовател Ябой Ханой (Ламтарн Хантракул) предлагат напълно различна перспектива: не да се борим с машината, а да ѝ дадем глас, пише Euro News.

„Изкуственият интелект може да прави това, което ние правим – просто по-бързо и доста по-евтино“, признава Хаймала, като все пак добавя: „По-голямата част от AI-генерираното съдържание, което виждаме онлайн, е насочено към най-обикновеното човешко поведение. То е бланка, а не цялостен израз.“

Със своя проект Hyporeal, който дебютира за пръв път в Берлин, а след това на Sónar+D, Хаймала отива още по-далеч. Възприема себе си не като артист, който използва изкуствения интелект като инструмент, а като „продуцент“ на самия AI артист.

Вместо да диктува какво да се генерира, той създава различни „лабиринти“ от обратни връзки между отделни модели, така че алгоритмите да започнат да променят собствените си входове, докато загубят връзка с човешкото и намерят свой уникален почерк.

„Все едно съм Рик Рубин на дивана, който казва на модела: ‘Не, още звучиш твърде човешки’“, шегува се Хаймала. За него стойността се крие не в повторението, а в трансформацията.

Ябой Ханой също вижда изкуствения интелект не като заплаха, а като възможност за „по-обхватна форма“ – не за подмяна на виртуозността, а за отваряне на сцената за нови гласове. Неговата победа в конкурса AI Song Contest 2022 с песента Enter Demons and Gods само доказва, че алгоритъмът може да бъде реален партньор в изкуството, а не само инструмент за оптимизация.

„AI ще замени само това, което вече е функционална, фонова музика – за фитнес, фокус или реклами“, казва Хаймала. „Но изкуството, което разказва истории, ще стане още по-ценно.“

В този контекст технологиите не унищожават съдържанието, изработено от човека – те просто го отварят, като позволяват на хора без формално обучение да реализират поетични идеи и да изграждат „музикални сцени, водени от слушателя“ – почти както се създават интернет миймове.

И двамата артисти отхвърлят идеята, че AI трябва просто да „копира човека“ или да създава съдържание, което е безопасно за масова употреба. Именно там те виждат основната опасност – не в самата технология, а в това как тя се използва от масовите платформи.

Хаймала неслучайно критикува „шумния поток от посредственост“, който изпълва социалните мрежи. А в книгата Mood Machine журналистката Лиз Пели разкрива как Spotify вече експериментира с плейлисти, генерирани от AI – не заради самото изкуство, а с цел печалба.

Именно затова Sónar+D се оказва перфектната сцена за един нов разговор: не какво ще ни „отнеме“ AI, а какво още не сме опитали да правим заедно.

Когато Хантракул, по-известен с артистичния си прякор Ябой Ханой, печели конкурса AI Song Contest през 2022 г. с експерименталния си трак Enter Demons and Gods, това се превръща в много повече от технологична демонстрация.

Произведението е личен, културен и концептуален акт – кулминация на кариера, започнала с двойна специалност по приложна физика и музика в Йейл, преминала през Google и TikTok и завърнала се към корените му в традиционната тайландска музика.

„Исках всички тези неща да се слеят в нещо осезаемо – един музикален манифест“, казва Ханой.

Вместо да използва машинното обучение за създаване на универсален звук, той го насочва към напълно различна мисия: да въплъти мелодии, ладове и настроения от Югоизточна Азия, особено от Тайланд, по начин, по който само машината може да го направи.

Enter Demons and Gods напълно умишлено отхвърля западната система на еднакво темперирано настройване – стандартът, по който работят повечето инструменти и музикални софтуери. Ханой създава собствени AI модели, обучени да работят с нетемперирани скали и музикални структури, специфични за традиционните тайландски инструменти.

„Озовах се в едно наистина красиво пространство – мелодии, които не биха могли да се появят без машинно обучение“, казва той. Резултатът е музика, която не се поддава на лесни определения – не е нито класическа, нито електронна, нито тайландска в традиционния смисъл, но звучи като нещо едновременно познато и напълно ново.

След успеха си в конкурса, Хантракул разширява експериментите си – не само в музикалната сфера, но и в области като танцова хореография и митологично разказване. Той вярва, че AI може да се превърне в носител на културна памет, също както старинен съд или национална носия.

„Ако обучим изкуствения интелект с тайландска история, архитектура, дизайн и мелодии, той се превръща в жив артефакт на тази култура“, казва той. „Моята естетика винаги изхожда от уважение – към традицията и историята.“

Също като Виле Хаймала, Ханой използва AI не просто като помощник в творчеството, а като средство за извеждане на нови културни кодове.

Двамата артисти ще се срещнат по време на Sónar+D в Барселона, където не просто ще демонстрират технологични нововъведения, а ще поставят и важни въпроси за идентичността, израза и авторството в ерата на алгоритмите.