На 30 ноември 2022 г. главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман публикува кратко съобщение в X: „Днес стартирахме ChatGPT. Опитайте да говорите с него тук: chat.openai.com“.

В последваща публикация Алтман добавя: „Мисля, че езиковите модели ще бъдат нещо голямо.“

Ако целта е била скромност, тя със сигурност е имала ефект, защото ChatGPT се превръща в най-бързо разрастващата се уеб услуга в историята, с над 1 милион потребители за броени дни.

Но по-важното – точно този момент дава старт на една технологична надпревара, която вече е на път да прекрои целия начин, по който светът функционира.

Именно тази повратна точка е сред множеството сцени, за които разказва новата биографична книга The Optimist на репортера от The Wall Street Journal Кийч Хейги, която проследява живота на Алтман – човек, който до преди няколко години е почти неизвестен извън технологичната индустрия, по думи на Guardian.

Алтман е противоречива фигура – нисък, сдържан, гей, евреин, както и далеч от стереотипния образ на „tech-bro“ културата. Вместо да носи суитшърт и слушалки, той пише дълги, вдъхновяващи есета за бъдещето на човечеството. По думите на Хейги, репутацията му в Силициевата долина винаги е била по-скоро на майстор стратег и свързващо звено, отколкото на типичния интроверт, който пише код по цял ден.

Първият му стартъп – Loopt – се проваля. След това той ръководи прочутия инкубатор Y Combinator, а през 2015 г. съосновава OpenAI – компания, която по онова време се позиционира като морална алтернатива на Big Tech: с нестопанска структура, обещание за отворен код и ангажимент за „изкуствен интелект в полза на човечеството“. Самият Алтман дори няма дял в компанията.

Той може да си го позволи. Нетното му богатство се оценява на около \$1.5 млрд. – плод на успешни ранни инвестиции. Високият му обществен и бизнес капитал се вижда дори в личния му живот – запознава се с бъдещия си съпруг, софтуерния инженер Оливър Мълхерин, в джакузито на Петер Тийл в 3 часа сутринта. По онова време Алтман е на 29 и вече главен изпълнителен директор, а Мълхерин е 21-годишен студент.

Но технологичният свят рядко прощава на идеалистите… Още в ранните си години OpenAI получава подкрепа от самия Илон Мъск, който дарява средства и осигурява офис на компанията. По-късно отношенията между Алтман и Мъск обаче се влошават. Днес Мъск съди OpenAI и дори предлага да купи компанията.

Причината е, че Алтман решава да промени посоката. Той се отказва от публичното споделяне на кода, създава „for-profit“ структура, за да осигури инвестиции, и лансира продукти като ChatGPT, които превръщат OpenAI в символ на новата AI вълна.

Това води до вътрешни сътресения, а бордът прави опит да го отстрани от поста. Над 700 от 770 инженери в компанията обаче заплашват да напуснат при тези условия и само пет дни по-късно Алтман е възстановен – по-силен отвсякога.

Днес OpenAI флиртува с идеята да се превърне в изцяло частна компания. А Алтман, който някога изглеждаше различен от останалите фигури в Силициевата долина, започва да прилича все повече на тях: инвестира в ранчота, които да използва при евентуален апокалипсис, планира да вземе акции в компанията си и дори проявява интерес към споменаваните от Тийл процедури за подмладяване чрез трансфузия на млада кръв…

Книгата припомня, че зад всички тези алгоритми, които обещават да трансформират света, стоят реални хора – със своите слабости, амбиции и противоречия. Алтман е може би най-голямата загадка на новата технологична ера, защото той едновременно приема образа на визионер с добри намерения, но и е обвиняван като майстор на стратегически манипулации.

А за наблюдателите на живота на основателите в големия технологичен свят остава един обезпокоителен въпрос: в свят с 8 милиарда души, защо историите на всички онези, сякаш отговорни за бъдещето ни, звучат по един и същи начин?