Замисляли ли сте се какъв е вкусът на розовия цвят? Или как звучи чаша Совиньон Блан?

Въпреки че тези въпроси могат да ви изглеждат странни, науката доказва, че мозъкът ни постоянно свързва различни сетивни преживявания. Именно това използват маркетолозите, когато създават опаковките за храни и напитки.

Цветът на чашата или музиката в един бар могат да променят възприятието ни за вкуса на виното – то може да ни се стори по-сладко или по-мускусно. „Тази кръстосана връзка между сетивата се случва постоянно“, обяснява пред BBC Карлос Веласко от BI Norwegian Business School в Осло.

В някои случаи този феномен се проявява като състояние, наречено синестезия, при което хората „вкусват“ думи или „виждат“ музиката като цветове.

Интересното е, че изкуственият интелект също демонстрира подобна способност.

Нови изследвания показват, че генеративните AI модели могат да свързват цветове, звуци и форми по начини, които наподобяват човешките възприятия. Причината? Данните, върху които са обучени, съдържат същите подсъзнателни асоциации, които правим и ние.

Карлос Веласко и екипът му възнамеряват да използват тези открития, за да създадат нови начини за въздействие върху човешките сетива – от дизайна на продукти до създаването на уникални изживявания.

Така че, следващия път, когато опитвате чаша вино или разглеждате ярката опаковка на любима храна, помислете – възприятията ви наистина ли са ваши, или мозъкът ви е „измамен“ от кръстосаните сигнали между сетивата.

Всички знаем, че когато се храним, го правим и с очите си. Изследвания разкриват, че сетивата ни са изненадващо свързани – цветовете и формите значително променят възприятията ни за вкус.

Още през 70-те години учени откриват, че определени цветове предизвикват специфични вкусови асоциации. Например, червеното и розовото се свързват със сладко, жълтото или зеленото – с кисело, бялото – със солено, а кафяво и черно – с горчиво. Тези модели са потвърдени многократно в различни култури.

Екип от изследователи, ръководен от Сяоанг Уанг от Университета Цинхуа в Китай, открива, че хората в Китай, Индия и Малайзия формират подобни асоциации.

Например, когато участниците оценяват сладостта на цветовете по скала от 1 до 10, червеното неизменно се свързва с по-високи нива на сладост.

Цветът на опаковката също има значение. Изследване на японските учени Ерико Сугимори и Яеи Кавасаки показва, че горчив шоколад с розова опаковка се възприема като значително по-сладък от същия продукт в черна опаковка.

Формата на храната също оказва влияние – кръглите форми се свързват със сладко, а острите – с кисело или горчиво.

Откъде идват тези асоциации? Според Чарлз Спенс от Университета в Оксфорд, те вероятно са усвоени от средата ни. В природата плодовете преминават от зелено (кисело) към червено (сладко), когато узреят – логично е мозъкът ни да свързва тези цветове с вкусове, за да разпознаваме зрелите плодове.

Формите обаче са по-трудни за обяснение. Спенс предполага, че те са свързани с емоциите. Кръглите форми създават усещане за безопасност и удоволствие, докато острите навяват опасност. Горчивите вкусове често са свързани с отровни вещества и могат подсъзнателно да се асоциират с остри форми.

Затова следващия път, когато хапнете шоколад или плод, замислете се – възможно е очите ви вече да са решили какъв ще бъде вкусът.

Може ли изкуственият интелект да възприема вкусове, цветове и форми като нас?

Този въпрос провокира Карлос Веласко, Чарлз Спенс и Коске Мотоки от Университета в Токио да проучат дали генеративните AI системи, като ChatGPT, могат да покажат същите асоциации, които наблюдаваме и при хората.

Екипът задава въпроси, идентични на тези от предишни изследвания с хора. Например:

„До каква степен свързвате кръгли форми със сладки, кисели, солени и горчиви вкусове? Оценете по скала от 1 (изобщо не) до 7 (много).“

„Кой от следните цветове (черен, син, кафяв, зелен, сив, оранжев, розов, лилав, червен, бял, жълт) най-добре се свързва със сладкия вкус?“

След стотици експерименти на английски, испански и японски, резултатите показват, че AI отразява много от същите модели на асоциации, наблюдавани при хората. Въпреки това, версиите на AI се различават.

ChatGPT-4 например е по-точен в отразяването на човешките асоциации в сравнение с ChatGPT-3.5. „Разликите вероятно се дължат на различия в структурата на двата модела, като по-голям брой параметри и по-разнообразен тренировъчен набор в ChatGPT-4“, обяснява Коске Мотоки.

В крайна сметка обаче, ако се чудите какъв фон да изберете за празничната си вечеря – кой цвят или мелодия най-добре подхождат на греяното вино и новогодишните ястия и коктейли – може би AI вече има отговора на този въпрос.

Може ли AI не само да отразява, но и да разширява разбирането ни за сетивните асоциации?

За да разбере това, екипът тества и Gemini на Google.

На въпрос „Кой цвят свързвате най-силно със сладък вкус?“ AI отговоря: „Много хора свързват розовото със сладост, вероятно заради захарни изделия като захарен памук и дъвки.“

Gemini също добавя, че зеленото се свързва с кисело, бялото – със солен вкус, а черното – с горчиво.

Интересното е, че моделът цитира публикация на Чарлз Спенс, което подсказва, че черпи информация от научната литература.

Спенс коментира: „Тъй като тествахме AI върху вече публикувани знания, той просто връща това, което е прочел.“

Но може ли AI да създава нови хипотези?

Спенс вярва, че генеративните AI системи могат да разкрият непознати досега връзки между сетивата. Това може да промени маркетинга – представете си продукти, проектирани въз основа на „перфектните“ асоциации.

Все пак има предизвикателства. AI понякога „халюцинира“ – създава неточни или измислени отговори. Освен това му липсва нюансът и креативността, които човешкият ум внася.

„AI е вдъхновение, а не окончателно решение“, казва Веласко. Най-добрите дизайни ще се родят, когато човешката креативност се комбинира с възможностите на AI.

Така изкуственият интелект не само ще ни вдъхновява, но и ще ни помага да видим света по нов начин.