Изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман публикува ново футуристично есе, озаглавено The Gentle Singularity, в което обяснява каква е неговата визия за изкуствения интелект през следващите 15 години.

Публикувано във вторник, това е поредният текст в запазения му стил – едновременно възторжен, но и леко предпазлив, пълен с големи прогнози и сдържани признания, че „всичко това все още се намира някъде в бъдещето“.

Най-забележителното в есето е краткото, но амбициозно твърдение, че през 2026 г. светът „вероятно ще види появата на системи, които могат да откриват нови прозрения“.

Въпреки че не влиза в пълна конкретика, изказването все пак дава ясната гледна точка, че OpenAI усилено работи в тази посока – и че може би следващата голяма надпревара вече е започнала: не за чатботове, а за изкуствен интелект, способен на оригинални научни разсъждения.

През април съоснователят и президент на OpenAI Грег Брокман обяви, че новите модели o3 и o4-mini вече са използвани от учени, за да генерират полезни и оригинални идеи, а не просто повторения на вече известна информация.

Новата биография "The Optimist" на журналиста от The Wall Street Journal Кийч Хейги проследява възхода на главният изпълнителен директор – от аутсайдер в Силициевата долина до най-влиятелния глас зад OpenAI и глобалната AI революция

Сам Алтман и човешкото лице на изкуствения интелект

И изглежда, че Алтман не е единственият, който вижда нещата по този начин. През май Google публикува научна разработка за AlphaEvolve – кодиращ агент, който според компанията е предложил нови подходи към сложни математически задачи.

Стартиращата компания FutureHouse, финансирана от бившия шеф на Google Ерик Шмид, също твърди, че е постигнала автентично научно откритие чрез своя инструмент за изкуствен интелект.

Anthropic, един от големите конкуренти на OpenAI, също стартира програма за подкрепа на научни изследвания, насочена към използване на AI в създаването на нови хипотези и теории.

Потенциалът тук е обещаващ: ако AI успее да автоматизира някои части от научния процес, това би отворило път към трансформация на индустрии като разработка на лекарства, материалознание, биотехнологии и фундаментални научни изследвания.

Но има и една „малка“ подробност: AI все още не умее да задава велики въпроси.

Скептицизмът обаче не отстъпва по никакъв начин. Главният научен директор на Hugging Face Томас Улф написа по-рано тази година, че съвременните AI системи не могат да формулират наистина добри въпроси – нещо, което според него е в основата на всяко велико откритие.

Кенет Стенли, бивш изследовател в OpenAI, споделя това мнение. Той заявява пред TechCrunch, че настоящите AI модели не са способни да създават истински нови хипотези. Стенли в момента изгражда екип в Lila Sciences – стартъп с финансиране от 200 милиона долара, който цели да създаде AI лаборатория с фокус именно върху това: модели, които реално предлагат неочаквани идеи.

Според него проблемът не е в изчислителната мощ, а в липсата на „усет“ у алгоритмите за това какво е оригинално, значимо и креативно.

Amazon MGM Studios подготвя филм за драматичните няколко дни, в които Сам Алтман беше уволнен и върнат начело на OpenAI

„Силициевата комедия от грешки“, вдъхновена от OpenAI, оживява на голям екран

„Годината на агентите“ вече е тук. А сега следва „годината на прозренията“

Алтман не за първи път използва блог публикация, за да загатне посоката на развитие на OpenAI.

В началото на 2024 г. той пише, че 2025 г. ще бъде „годината на агентния AI“. Малко по-късно компанията пуска и първите си три AI агента: Operator, Deep Research и Codex.

Новото есе The Gentle Singularity вероятно изпълнява същата функция – дискретен сигнал към пазара и технологичната общност какво можем да очакваме.

Дали OpenAI наистина ще създаде изкуствен интелект, способен на оригинални прозрения, все още е под въпрос. Но ако историята на Алтман ни е научила на нещо, то е, че когато той загатне нещо в блога си, това никога не е случайно.