The Optimist: Визията на Алтман, нестабилната формула на OpenAI и предизвикателството на капитала
В биографията на Сам Алтман авторката Кийч Хейджи разкрива колко крехък е балансът между морал, пари и власт в ерата на изкуствения интелект
&format=webp)
В новата си биографична книга The Optimist: Sam Altman, OpenAI, and the Race to Invent the Future, репортерката на Wall Street Journal Кийч Хейджи прави за читателите обиколка през света на изкуствения интелект – чрез портрета на един от най-влиятелните му „архитекти“ днес: Сам Алтман, съосновател и главен изпълнителен директор на OpenAI.
Книгата проследява пътя на Алтман от Средния запад на САЩ до старта на първия му бранд Loopt, ролята му на лидер в акселератора Y Combinator и, разбира се, настоящата му позиция в сърцевината на AI революцията – OpenAI.
В книгата специално внимание се отделя на бурните няколко дни, когато Алтман е уволнен, а след това светкавично върнат начело на компанията – момент, известен във вътрешните среди като „Blip“.
Хейджи изтъква, че драмата е осветила основен проблем в структурата на OpenAI – сложният модел, при който една нестопанска организация контролира комерсиална компания, изглежда не е устойчив.
След като компанията отстъпва от първоначалните си планове да даде повече власт на печелившата си част, Хейджи прогнозира, че „тази фундаментална нестабилност ще продължи да отблъсква инвеститори“.
По нейно мнение това „абсолютно“ може да се превърне в бариера за бъдещо финансиране.
„Изследванията ми показват, че Алтман може би е способен да преодолее това предизвикателство“, казва тя пред Tech Crunch. „Но успехът му не е гарантиран.“
Биографията, която е достъпна и като аудиокнига в Spotify, разглежда и политическите възгледи на главния изпълнителен директор, които авторката определя като „по-скоро традиционно прогресивни“.
Това прави още по-интересен факта, че именно администрацията на Доналд Тръмп стои зад някои от най-големите му сделки за центрове за данни.
„В някакъв смисъл Алтман е роден именно за този момент – той е майстор на сделките, а Тръмп уважава именно това: големи сделки с големи цени“, казва Хейджи. „А това е специалитетът на Алтман.“
Защо книгата е написана за човек, а не за цялостна организация?
Още в самото начало на биографията Хейджи адресира съмненията на Алтман относно проекта – че е прекалено рано за такава книга и че прекалено често медиите се фокусират върху личности, вместо върху цялостни движения или институции. Но тя не е съгласна с това твърдение:
„Това е биография. Разказът трябваше да бъде за човек, а не за организация. А и самият Алтман е в позиция, в която личните му морални избори имат реално значение. Целият проект на OpenAI в крайна сметка е морален. Така че тези въпроси към него са напълно уместно зададени.“
Що се отнася до „преждевременността“, тя добавя: „Да, може би е твърде рано да оценим цялостното влияние на изкуствения интелект, но вече видяхме как OpenAI пренарежда фондовите пазари и цялостния бизнес пейзаж. Само това е от достатъчно значение.“
Въпреки първоначалната си съпротива, Алтман в крайна сметка се съгласява да говори с авторката на книгата – въпреки че тя се е подготвяла да напише книгата и без неговото участие.
„Водихме преговори за дълъг период от време. В началото си мислех, че ще е поредният „write-around“ профил – писане без сътрудничество от главния герой. Но колкото повече обаждания провеждах, толкова повече той започна да отваря врати“, казва Хейджи.
В крайна сметка Алтман провежда няколко дълги интервюта с нея. След излизането на книгата той не я чете, но споделя в X защо е решил да участва в проекта.
Хейджи представя Алтман като олицетворение на „митологията на Силициевата долина“: млад гений, основал първия си стартъп на 19 години и постигнал успех благодарение на дарбата си да убеждава и да разказва увлекателни истории.
„Той е изключително добър в набирането на средства – а това е въпрос на добра история“, подчертава тя. „Не е случайно, че точно такъв тип човек е начело на най-влиятелната AI компания в момента.“
Но има и сянка на съмнение, свързана с доверието.
Според някои Алтман твърде често казва на хората това, което искат да чуят – навик, който му създава проблеми както в Loopt, така и в Y Combinator и OpenAI. Това, казва Хейджи, е типично за харизматичния тип предприемачи, но не означава непременно измама – по-скоро показва слабост в управлението при справянето с конфликти.
Какво всъщност разкрива „Blip“-ът?
Твърде сложната юридическа структура на OpenAI – с нестопанска организация, която притежава контролен пакет в комерсиалната компания – се оказва основен фактор за кризата през ноември 2023 г.
„В крайна сметка бяхме свидетели на това как работи реалната власт: когато служителите и партньорите се обърнат срещу теб – дори ако юридически нямат права – нещата се променят“, казва Хейджи.
Според нея това ще остане като дългосрочен проблем за OpenAI. Въпреки че компанията се отказа от идеята за пълна трансформация във for-profit модел, това компромисно положение може да затрудни бъдещото финансиране.
„Инвеститорите не обичат липсата на контрол, а в този случай няма да имат.“
Но с какво бъдещето на OpenAI зависи от капитала – и колко дълбоко държавата вече е въвлечена в цялостното бъдеще?
Работата на Хейджи има за цел да отговори именно на този въпрос – и още десетки други, които засягат повече от самия Алтман – цялостната посока, в която се движи развитието на AI.
OpenAI е проект, който се нуждае от изключително много капитал. По тази причина авторката предупреждава, че ако компанията се сблъска с трудности в осигуряването на финансиране, това може да се превърне в екзистенциален риск. „Алтман може и да е способен да се справи с подобно предизвикателство, но успехът му не е гарантиран“, казва тя.
Още в началото на OpenAI Сам Алтман настоява, че държавата трябва не само да финансира, но и да насочва развитието на изкуствения интелект.
Вдъхновен от примери като Bell Labs и Xerox PARC, той вижда ролята на публичния сектор като критична за напредъка.
Днес държавни инвестиции в негови проекти вече текат – от САЩ до Абу Даби – но регулаторният компонент изглежда остава на заден план.
Политически Алтман съчетава прогресивни убеждения с прагматичен подход – умело лавира между идеологически противници и сключва стратегически сделки, включително с администрацията на Тръмп.
Личната му история също оставя следа в съзнанието на читателите – израснал като гей младеж в Средния запад, той превръща уязвимостите си в сила и носи дълбока вяра в прогреса.
А когато става въпрос за изкуствен интелект, Хейджи отбелязва нещо доста важно: както зад апокалиптичните, така и зад утопичните сценарии стои едно и също послание – че AI ще промени всичко. Истинският въпрос е: ами ако просто не се случи?