Изкуственият интелект променя из основи световните индустрии и работната сила, но също така може да постави началото на изцяло нова икономика.

Макар че идеята за тази технология датира от средата на миналия век, тя навлезе в общия дискурс след пускането на чатбота с генеративен изкуствен интелект ChatGPT на OpenAI през ноември 2022 г.

„Но GenAI не е просто поредното изобретение“, казва пред CNBC Аниш Раман, главен директор по икономическите възможности в LinkedIn. „Това е повратна точка, която ни принуждава да преосмислим не само какво е работата, но и какво означава да бъдеш човек на работното място“.

„Икономиката на знанието е напът да изчезне“

„Подобно на индустриалната революция, AI ни тласка към нова ера“, казва Раман. „В продължение на векове работата е била свързана с физическите ни способности във фермите, а след това отново във фабриките. Едва през последните няколко десетилетия тя е свързана с интелектуалните ни способности“.

Сега възходът на изкуствения интелект предизвиква нова дискусия: Ако автоматизацията поеме повечето физически задачи, а изкуственият интелект – повечето интелектуални, хората ще бъдат определяни от социалните си способности.

„Икономиката на знанието е напът да отстъпи, а за нас, работещите хора, предстои нова икономика“, казва той. „Наричам я икономика на иновациите“.

Според него в тази нова епоха „човешките иновации и нашите уникални човешки умения, като социална и емоционална интелигентност, ще бъдат от ключово значение“.

Умения като креативност, любопитство, смелост, състрадание и комуникация, казва той, са в основата на иновациите, „като ни позволяват да предлагаме нови идеи, които предизвикват статуквото, да си сътрудничим и в крайна сметка да градим заедно“.

AI отключва иновациите

AI също така може да демократизира иновациите по начин, който не сме виждали досега.

„Системите на работа традиционно дават предимство на родословието пред потенциала - много малко хора в историята са имали правилните удостоверения и правилните връзки, за да получат достъп до капитала, който им е бил необходим, за да превърнат идеите си в изобретения“, казва Раман.

Той цитира изследователски труд на икономиста Радж Четти, издаден в сътрудничество с други изследователи, в който се въвежда терминът „изгубени Айнщайновци“, за да се опишат потенциалните новатори, които са ограничени от социално-икономическия си статус. Документът, който сравнява данъчните и училищните регистри на повече от един милион притежатели на патенти в САЩ, установява, че децата с родители в горния 1% от разпределението на доходите е десет пъти по-вероятно да станат изобретатели, отколкото децата на родители с доходи под средните.

„Най-голямото въздействие на изкуствения интелект е, че той ще помогне на хората, които имат страхотни идеи и изобретения, да ги реализират“, казва Раман.

Технологията може не само да помогне за автоматизиране на рутинни задачи, „но и да бъде вашият съветник, съосновател, програмист“.

„Помислете какво се случва, когато предприемач в Бразилия може да създаде прототип на технологично решение за климата, без да се нуждае от цял инженерен екип. Или когато учител в селски райони на Индия може да изгради и внедри образователна платформа, без да се нуждае от писане на код“, дава пример той.

„Променeте се, или ще бъдете променени“

Освен иновациите, AI променя и пазара на труда.

„Работните места се променят толкова бързо, че аспектите на родословието, на които разчитахме дълго време, като например къде сте учили или за коя известна компания сте работили в миналото, вече не са полезни показатели за бъдещия успех“, казва Раман.

Вместо това уменията стават по-важни от всякога в тази нова ера. Техническите способности и познания отдавна са категоризирани като „твърди умения“, докато социалните и емоционалните способности са наречени „меки умения“. Сега, когато изкуственият интелект е в състояние да възпроизведе много от интелектуалните аспекти на работата, „нашите човешки възможности се превръщат в новите „твърди умения“.

Следователно победителите в тази нова ера на работа ще бъдат тези, които се приспособят и се научат да се адаптират - или казано по друг начин, „променете себе си, или ще бъдете променени“.

Според данни на LinkedIn, събрани от 1 991 ръководители в девет държави, близо 90% от ръководителите на компании заявяват, че внедряването на AI е основен приоритет през 2025 г.

Поради това е важно да се научим да използваме инструментите на AI, както и да усъвършенстваме човешките си качества, които AI не може да замени, категоричен е Раман.