Още от зората на своето съществуване човекът се променя в крак с технологиите, които изобретява. Огънят, каменните сечива, обработката на метали, индустриалните революции – всяко от тези открития и събития бележат нова ера за човешкия вид.

Сега сме в тази на технологиите. И по-специално на изкуствения интелект (AI). Тя вече започва да трансформира света ни, като акцентът в момента пада върху начините, по които се трудим и изкарваме прехраната си.

Според доклада Future of Jobs Report 2025 на Световния икономически форум до 2030 технологията ще създаде 170 млн. нови работни места и ще унищожи 92 млн. от сега съществуващите. Около 40% от уменията, необходими за работа днес, ще се променят, сочат още прогнозите на организацията.

Но професионалният ни живот не е единствената сфера, върху която технологиите оказват трансформиращо влияние. AI вече е в компютрите ни, в смартофните ни – помни, резервира и дори общува вместо нас.

Накъде ще продължи тази технологична еволюция и как ще промени хората? Своите отговори пред Profit.bg дава д-р Сотир Сотиров, професор по системи с изкуствен интелект и невронни мрежи в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас.

Проф. д-р Сотир Сотиров има повече от 235 научни публикации в областите като математическо моделиране и размити множества. Старши член на IEEE - най-голямата организация в света, посветена на развитието на технологиите за подобряване на човечеството.

Кои технологични тенденции белязаха най-много 2024, освен изкуствения интелект (AI)?

Най-значимите технологични тенденции, освен изкуствения интелект, бяха на полето на квантовите изчисления. За да могат да бъдат извършвани всички тези действия, свързани с AI, е нужна много голяма изчислителна мощност. Тя трудно се събира в един или два сървъра. AI трябва да се обучава и го прави с много сериозна скорост, но за да може да се стигне до по-сериозен скок, науката се нуждае от машини за квантови изчисления, които да вдигнат в пъти изчислителната мощност и обучението да не отнема много човешки ресурси.

Следващото нещо е навлизането на виртуалната и добавената реалност (AR/VR). Голямата част от нея изисква првъплъщаването на всяко едно действие директно в някакъв тип аватар.

Управлението на данните също беше важна технологична ниша. Преди да бъдат обработени, те трябва да бъдат събрани и изчистени. Голямо предизвикателство е да се разбере кои от тях са истински и кои не.

Това важи и за регулациите в технологичния сектор. Законовата рамка трябва да бъде забързана. Трябва да е ясно кое е произведено от AI и кое е натурално, за да може човек да подхожда с нужната доза критичност.

AI и отвъд него: Кои технологии ще доминират през 2025?

AI и големите езикови модели (LLM) бяха на гребена на вълната. Кои постижения на това поле бяха най-впечатляващи? Как те промениха различните сектори?

Промените в моя сектор - образованието и науката - са много видими. Вече се избягват еднообразните и повтарящи се действия. AI помага много за персонализирането на конкретните нужди. Ако един учител трябва да създаде тест по математика за 7-ми клас например е много лесно да влезе в който и да е от големите езикови модели и да му каже да създаде такъв на базата на конкретна тема. Но освен това може да се добави информация, която да отразява нуждите на конкретния ученик или студент.

От гледна точка на науката, изключително лесно се правят проучвания какво е направено до момента. AI не може да създава нещо, което все още не е създадено от човек, но много лесно обобщава големи количества събрана информация.

В здравеопазването – сфера, в която аз активно работя, технологията подобрява диагностиката на заболяванията, използвайки различни типове изображения - рентгенови снимки, ултразвукови и т.н. Това подпомага преценката на лекарите – какво се вижда на тази мъглява картинка отсреща, на какво трябва да се обърне внимание - и е истинско постижение.

А какви предизвикателства постави развитието на AI пред бизнеса и обществата?

AI направи хората на науката и изкуството много по-мързеливи. Той е един много хубав инструмент, който ни дава готови отговори, върху които да разсъждаваме, вместо да губим часове в търсене на информация. От една страна това е добре, ставаме по-практични, когато трябва да свършим нещото. Но да вадиш изводи на база вече събрана информация невинаги е много добре.

Трябва да се измисли някакъв вариант, в който студентите, учениците и учените първо да осмислят информацията, а не само да я преписват. Днес много често получените от AI отговори се представят като собствено решение или извод. А това не е вярно и не е правилно.

Кои са най-заплашените от изчезване професии и към кои интересът расте?

Човекът е практично същество и когато има нещо, което може да се използва, го използваме на общо основание, без да се замисляме. Но трябва да сме наясно, че това е и отговорност. Има процеси, които са изключително сложни и все още AI под формата на езикови модели няма как да ги извършва.

Ако напишете например на един модел, че имате кашлица, втрисане и температура и го питате какво е това, той започва да изброява повърхностни неща, които попадат в най-общата рамка. Когато трябва да се направи нещо задълбочено, в детайли, системите започват да „халюцинират“ и да дават убедително грешни отговори. Това е едно от нещата, които трябва да се коригират.

Отговорите, които се дават от AI, трябва да е ясно, че са плод на машина, и да не се възприемат автоматично за истина.

Разбира се, всички индустрии, базирани на знания и обработка на информация, няма как да не се повлияят от големите езикови модели. Машините трудно грешат, когато имат достатъчно информация. Но големите езикови модели не са панацея.

Идва ли ерата на AGI (Artificial general intelligence)? Носи ли подобна технология някакви рискове и как човечеството трябва да се подготви за нея?

Според мен още сме далеч от AGI. Ще са нужни поне година-две. Но имайки предвдид квантовите изчисления, нещата изглеждат все по-близко. Въпросът е, че когато успеем да вкараме абсолютно цялото знание в един подобен AI, не знам какво ще правят мислещите хора. Може би ще трябва да се обърнем към креативната част – кое ни допада, кое не е измислено. Не просто да използваме AI, а да го впрегнем за да измисля нови неща.

Ако говорим за опасността, тя надали засяга човешкото съществуване. Трябва да се научим как възможно най-добре да развиваме характерните за човека умения. Представете си един готвач например. Той трябва да има много умения, много сетива, много начини за възприятие как може да се направи една гозба по-вкусна. Но тук не е нужна само информация, която може да се вкара или да излезе от един модел, а трябва да се реализира и на практика. Така че основните засегнати ще бъдат тези професии, свързани с еднообразни, повтарящи се действия. Те ще отшумят много бързо. Хората трябва да се научат да мислят, да измислят.

Сам Алтман: Детето ми никога няма да бъде по-умно от AI

Ка ще се промени светът ни в средносрочно бъдеще?

На първо място, трябва да намерим начин как да съхраняваме цялата тази информация, която ни залива, и как да я трансферираме. Дори да имате едно перфектно събиране на данните на определено място и компютър, който може да отговори на всеки въпрос, това трябва да достигне до обикновения човек. За целта е нужен високоскоростен и стабилен интернет и то не от гледна точка на съвременните варианти. Скоростта трябва да се вдигне милион пъти. Трябва да има и IoT елементи, които да се свързат, и да могат да се управляват.

За много хора обаче да вършат нещо с ръцете си е голямо удоволствие - независимо дали става дума за писане на код или готвене. Затова смятам, че не всеки би тръгнал да си купува, да речем след 5 години, роботизирана готварска система, на която можеш да поръчаш мусака и тя да е готова след 15 минути. От тази гледна точка не сме толкова застрашени.

Аз например изпитвам голямо удоволствие да седна и да измисля поредното нещо, което да напиша във вид на статия. Науката и обучението на студенти за мен е забавление. Не бих ги дал на един изкуствен интелект. Ако всичко бъде правено от AI, къде е почеркът и личното мнение на хората? Така че светът ще се промени, но голяма част от хората не толкова.