Някои бактерии са развили способността да се "събличат", сваляйки клетъчната си обвивка.

По този начин микроорганимите могат да избягват атаките на антибиотиците, смятат учени от университета в Нюкясъл, цитирани от BBC.

Антибиотиците атакуват и разрушават именно клетъчната стена, затова и бактериите са развили "стриптийза" като специфичен защитен механизъм.

Това вероятно може да обясни защо някои инфекции се завръщат, въпреки че са били третирани с антибиотично лечение, се посочва още в изследването, макар че експертите все още не са категорични за ефектите, които този процес оказва върху пациентите.

Обвивката на някои бактериални клетки е изградена от захари и аминокиселини, които са основните изграждащи елементи на протеините. Тя осигурява защита и постоянна форрма на микроорганизмите, но в същото време е и тяхното "слабо място", което може да бъде атакувано от антибиотиците.

Един от първите антибиотици в света - пеницилинът, разрушава именно клетъчната стена, причинявайки буквално "избухване" на бактериите.

Учените от Нюкясъл са изследвали проби от възрастни пациенти, страдащи от възпаления на уринарния тракт. Симптомите им периодично се проявяват, въпреки третирането с различни антибиотични препарати.

Експертите обаче забелязват, че някои бактерии сами се освобождават от клетъчната си обвивка, за да избегнат "ударите" на антибиотиците.

Идеята, че бактериите могат да съществуват и извън своята клетъчна стена не е нова. Но това е първият случай, в който е идентифицирано "нарочно събличане" със защитна цел.

Според учените не всички бактерии "стриптийзьорки" успяват да оцелеят, но броят им е достатъчен, за да предизвика повторна инфекция. Моментът, в която микроорганизмите се освобождават от "дрехите" си, се забелязва под микроскоп, тъй като те губят продълговатата си форма и стават по-големи и отпуснати.

По принцип в това състояние те могат много по-лесно да бъдат унищожени от имунната система на организма, но при възрастните пациенти и при хората, страдащи от определени заболявания, тя може да не е достатъчно силна, за да се справи с тях.

Впоследствие, когато антибиотикът бъде усвоен, клетъчната обвивка на бактериите постепенно се възстановява, показват още изследванията. Медицината е установила, че те имат и други "оръжия", с които да се защитават от антибиотиците - изпомпват ги от себе си, разграждат ги или просто "прикриват" това, което лекарствата атакуват.

Но тези механизми изискват мутация в генетичния код на организмите, която впоследствие да бъде предадена на следващите поколения. А този процес отнема време.

Според учените обаче "стрипийзът" не изисква подобна еволюция и затова на организма му е по-трудно да му противодейства. Следващият етап от проучването е да се установи кои типове бактерии са усвоили тази тактика, да се изследва влиянието им върху пациентите и да се работи върху нови методи за лечение.