Към коя част на София ще се насочат бъдещите големи инвестиции?

Спалнята на София. Така е известен най-големият столичен район и най-големият жилищен комплекс не само в столицата, но и в България – „Люлин“.

Населението на комплекса вече е над 200 хил. души със значителен дял млади хора, което превръща квартала в интересно за инвестиции място.

Вероятно са около 200 хил. и вицовете, смешките и закачките, свързани с квартала, станал известен със сивия си панелен облик и безпределната откъснатост от останалата част на София. В последните години обаче това се променя.

„Люлин“ е първият столичен квартал, обхванат от метро – през 1998 г. е въведен в експлоатация участък с 5 метростанции (Сливница, Люлин, Западен парк, Вардар и Константин Величков), който през 2000 г. достига идеалния център на София, а през 2015 г. вече достига до Летище София и Бизнес парка в Младост.

Метрото доведе още инвеститори в ново жилищно строителство, които стават все повече. Това, заедно с близостта до Околовръстния път, привлича и допълнителен интерес не само в сферата на жилищните имоти, но и в сферата на бизнес имотите и офисите, търговията, логистиката, посочват от Broker360

Обхват на метростанции в квартал Люлин

Бизнесън вече е стартирал процесите

В района вече действат няколко големи индустриални зони, строят се и бизнес сгради, макар и не с такава концентрация, както в южните и източните райони на София.

Има план за изграждане на „сити“ с високо строителство по протежението на бул. „Царица Йоана“, предвижда се удължаване на линията на метрото до Околовръстния път, както и няколко други транспортни подобрения, инвестира се в образователна и социална инфраструктура, поетапно се облагородяват запуснатите пространства, изгражда се зелена зона за директна пешеходна връзка на квартала със Западния парк.

Зоната на „Околовръстен път София“ привлича инвестиции от средни и големи компании

Новите проекти дават надежда, че ще се преодолее хаотичното развитие на района и ще се наваксат пропуските по отношение изграждането на инфраструктурата и подобряването на поддръжката на сградите и околните пространства.

Необходими са и целенасочени усилия за подобряването на икономиката на района и насочване развитието на София като цяло в северна посока. Това превръща района в изключително интересен терен за инвестиции и в краткосрочен, и в средносрочен, и в дългосрочен план.

Незавидна икономика и път за промяна

Инвестициите в Бизнес парк София в ж.к. Младост 4 повлякоха крак и развиха района, като същото може да се случи и в район „Люлин“

От десетилетия се говори за развитието на София и насочването му в северна посока, но като цяло нищо съществено не се случва в подкрепа на говоренето. Както показаха резултатите от изследване на екипа на „Визия за София“, най-големият по население столичен район генерира само 2% от приходите на компаниите в Столична община.

Икономиката на района се доминира от търговия, която е с ниска добавена стойност, образователната структура на населението е лоша, а от това следва, че доходите са по-ниски.

На обратния полюсС

На обратния полюс е „Младост“, който е районът с най-голямо икономическо значение за София. Приходите на компаниите от района са с най-голям дял в общите приходи на бизнеса в Столична община, концентрират се предприятия в индустрии с висока добавена стойност, доходите са над средните, делът на хората с висше образование е висок.

На практика се потвърждава наблюдаваното от години противопоставяне на столичните райони по оста север-юг, което доказва и необходимостта от стратегия за този район на София с цел ускоряване и подобряване на икономическото развитие и привличане на инвеститори от сектори с по-висока добавена стойност.

Инвестициите в Бизнес парк София в ж.к. Младост 4 повлякоха крак и развиха района, като същото може да се случи и в район „Люлин“

Едната възможност е да се обособи бизнес център в района, насочен към експортно ориентирани компании. В тази връзка се препоръчва и засилване на връзките между образованието и бизнеса в района и профилиране на училищата в сферата на езиците и технологиите.

Една от силните страни на квартала е близостта му с една от най-големите индустриални зони в България – тази до Божурище, в която откриха високотехнологични производства редица компании, включително и чуждестранни.

За да се възползва кварталът от това обаче, е необходимо да се осъществи директна транспортна връзка, която в момента липсва.

Търговия vs индустриален център

Комплексът е подсигурен с всичко необходимо за обслужването на населението. От години там присъстват голяма част от големите търговски вериги в сферата на бързооборотните стоки, финансите, стоките за дома и т.н.

Люлин е и сред районите в София със значителни китайски инвестиции в търговията, заедно с Надежда.

Люлин Център - Кооперативен пазар

Това обаче, колкото и да представлява удобство, не подкрепя достатъчно икономиката на района заради ниската добавена стойност в търговската дейност.

Инвестициите в Северната скоростна тангента дават резултат

С изграждането на Северната скоростна тангента и планирания ремонт на Околовръстния път в участъка към Горна баня и Бояна районът става все по-привлекателен за логистичните и промишлени компании, особено ако са партньори на предприятията в индустриалната зона в Божурище или търсят бърза връзка с магистралите Тракия, Хемус, Люлин и бъдещата Европа (към ГКПП Калотина).

В икономическата зона Божурище се изгражда голям, спекулативен логистичен проект – DT Logistics Park, а по-малки проекти се изграждат по протежение на Северната скоростна тангента.

„Околовръстен път София“ – подход към магистрала „Струма“,връзка с Гърция

Промишлена зона Обеля

Промишлената зона Обеля е сред най-старите индустриални хъбове в района, а най-разпознаваемото предприятие там е това на Нестле, както и логистичната компания Милицер и Мюнх.

Според интервю на кмета на района Милко Младенов, дадено за списание „Градът“, предприятията в тази зона генерират около 500 млн. евро годишен оборот и са сред най-големите данъкоплатци в София.

Западна индустриална зона

Индустриалната зона край Божурище би могла да въздейства като притегателен център за нови инвестиции и в производства, и в други икономически сектори, както и да осигури работни места за квалифицирана работна сила.

Тя обаче няма добра комуникация с Люлин и специална работна група при главния архитект на София се занимава с разрешаването на този проблем.

Част от решението му е изграждането на продължение на метрото по бул. „Царица Йоана“ до Околовръстния път. Булевардът се предвижда да бъде достроен, така че да има нова, удобна пътна връзка. Обсъжда се и изграждането на интермодален терминал, както и ЖП връзка.

Инфраструктура

Основният проблем на Люлин беше отдалечеността и откъснатостта от останалата част на София, като изключим микрорайоните непосредствено до Западния парк. Метрото промени това, но все още значителна част от квартала не е добре обхваната от транспорт. Липсва и адекватен довеждащ транспорт до метродиаметъра.

Бул. „Царица Йоанна“

От години се говори и за пробива на бул. „Петър Дертлиев“ – един от най-важните транспортни проекти в квартала. Заради забавяне и съдебни спорове за отчужденията проектът все още не е реализиран. С изграждането му ще се разтовари бул. „Царица Йоанна“ и входът и изходът на Люлин ще станат по-достъпни.

Поетапно в квартала се обновяват и изграждат нови улици – например „Ялта“, „Гоце Делчев“, „3001“, „3004“ и т.н. Изгражда се и канализация, ремонтират се междублокови пространства с детски площадки. В последните години в района се инвестира сериозно и в образователната и социална инфраструктура, разбира се, с европейски пари. Обновяват се детски градини и училища, като годишните инвестиции са то порядъка на 4-5 млн. лева.

Жилищно строителство

Изграждането на метрото привлече първите по-крупни инвестиции в жилищно строителство в района.

И ако преди години, особено след кризата, когато пазарът на имоти достигна своето дъно, Люлин беше един от най-евтините квартали за покупка на жилище, сега дори и там цените на имотите в определени райони надвишават 1 000 евро/кв. м. Средната цена е около 750 евро/кв. м.

„Люлин“ – Център В програмите на няколко от кандидат-кметовете са заложени целенасочени инвестиции за развитие на района, както и прилежащите му територии на север. Наскоро кипърският бизнесмен Теодорос Аристодему обяви, че планира да строи нов квартал в района на с. Волуяк за над 500 млн. евро. Той е купил и окрупнил 140 ха земя, върху която смята да изгради жилищни и офис сгради, търговски площи, детски градини, училища, спортни съоръжения и друга инфраструктура. Жилищното строителство в квартала е логично да продължи да расте заради повечето свободни терени и заради разликата в средната цена на кв.м жилищна площ за София като цяло – около 1 100 евро на фона на реализиращите се и обещани инвестиции и подобрения.