Американски учени разработват нов метод за модификация на генетичния код, който може да коригира 89% от грешките в структурата на човешката ДНК, съобщава BBC.

Технологията за първична модификация на ДНК представлява нещо като “текстов редактор”, с помощта на който генетичният код може на практика да бъде пренаписан.

В лабораторни условия изследователите от базирания в Кеймбридж, Масачузетс, Broad Institute са успели да “ремонтират” различни генетични мутации, включително и такива, които предизвикват сърповидно-клетъчна анемия.

Изследванията обаче все още са в начална фаза.

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. На практика тя е нещо като “упътване за употреба” на човешкото тяло.

Възможността нейният код да бъде редактиран може да даде тласък на цели направления в генетиката и да предизвика истинка революция в медицината. В същото време технологията повдига и редица етични и морални казуси, например възможността за “програмиране” на ембриони, които след раждането си да бъдат имунизирани срещу вируса на СПИН.

Основният механизъм за “ремонтирането” на ДНК е базиран върху технологията Crispr-Cas9, разработена през 2012 г. Тя сканира молекулите на ДНК и открива точното място, в което те могат да бъдат “разпечатани”. Функцията наподобява тази на микроскопична ножица.

Проблемът е, че редакциите не винаги са достатъчно прецизни, а и “разрязването” на молекулите може да ги увреди. А това е предпоставка за проблеми при медицинското им приложение.

“Първичната модификация”, върху която работят учените от Broad Institute, обещава преди всичко прецизност.

Основните изграждащи блокове на ДНК са т. нар. “бази” - аденин, тимин, гуанин и цитозин. Те се обозначават съкратено като А, Т, Г и Ц. Цялата структура на човешкия генетичен код се състои от около 3 милиарда “бази”, но дори и малки грешки в тяхната подредба могат да предизвикат заболявания.

Досега учените са установили около 75 000 подобни мутации, а д-р Дейвид Лиу, който ръководи разработката на инструмента за “генетичен ремонт”, твърди, че технологията може да коригира 89% от тях.

Най-голямото предизвикателство пред микробиолозите е да намерят начин, по който “редактирането” на ДНК да може да се насочва към правилните места в човешкото тяло и да дава известни гаранции за безопасност.