Неврологът Яр Дор-Зидерман от Израел разказва с прости думи защо човешкият мозък обработва мислите за смъртта, защитавайки съзнанието от пропадане в дълбините на екзистенциалния ужас.

Мозъкът използва специални механизми, заставяйки ни да се съмняваме в съществуването на смъртта и потенциалната възможност да умрем. Това се казва в статия, която ще излезе в ноемврийския брой на списание NeuroImage.

Нейните автори уточняват, че у човека има „дълбок, първобитен механизъм, благодарение на който постъпващата в съзнанието информация за смъртта се класифицира от мозъка като ненадеждна или лъжлива“.

Този щит срещу неминуемата смърт ни помага да живеем в настоящето и да се надяваме на бъдеще. Той се активира в детството, когато започваме да разбираме и познаваме смъртта.

Специален тест е позволил на учените да открият защитния механизъм, пише изданието The Guardian.

На доброволци, съгласили се да преклонят глава пред научното откритие, било предложено да наблюдават портрети на познати и непознати на екрана на компютър.

Докато снимките се сменяли, специални датчици контролирали мозъчната активност на участниците. Ако на екрана се появяло познато лице, мозъкът веднага реагирал.

На втория етап от експеримента към портрети били добавяни думи, в това число свързани със смъртта (например, скръб, погребение и т.н.). Било установено, че мозъкът активирал система, която предсказвала следващото изображение, когато били показвани снимки с думи за смърт, сякаш отричал съществуването й.

Ако погледнем в бъдещето и видим момента на собствената си смърт, ние не можем да променим нищо. Това е в разрез с нашата биология, която ни помага да оцеляваме, казва Дор-Зидерман.

На свой ред главният автор на изследването Ави Голдщайн отбелязва, че резултатите говорят за наличието на естествена защитна система в човешкото съзнание.

Тя ни предпазва от екзистенциални заплахи и мисли за смъртта. Системата изтласква „личните“ прогнози и замества мислите за собствената ни смърт с размишления за съдбата на другите хора.

Битката за безсмъртие - индустрия за 600 млрд. долараЕдна от най-големите инвестиционни възможности през идното десетилетие ще бъдат компаниите, които работят за отлагане на човешката смърт

Дор-Зидерман е казвал преди, че защитният механизъм е балансиран с оглед реалността на смъртта в околния свят. Сега той е забелязал, че страхът на обществото пред смъртта постепенно расте.

Хората се стремят да се предпазят от болести и от остаряване. Ученият смята, че осъзнатото неведение засилва ужаса пред естествения край на живота.

Арно Висман, психолог от университета Кент, е съгласен с израелския си колега. По думите му младите хора предпочитат да определят смъртта като проблем на другите.

Изследването на Висман показало, че в съвременното общество хората са възприели концепцията „пътечка за бягане“. Същността й се състои в това, че работата, развлеченията и пазаруването създават у индивида „мехур на заетост“.

Той запълва времето, през което може да се размишлява за тревоги и смърт. Тъй като това изобщо не решава проблема, ни се налага постоянно да бягаме.