Американската икономика не се развива по начина, който очакваше президентът на страната Доналд Тръмп. През 2017 г. той обеща ръст от "4-5, може би дори 6% годишно".

Но в последния проектобюджет на неговата администрация, представен по-рано тази година, е заложен ръст на БВП от 3% до 2024 г., което дори може да се счита за оптимистичен сценарий, пише The Economist.

През 2018 г. икономиката на САЩ дори не успя да достигне заложената цел от 3%, въпреки данъчните облекчения на Тръмп, а през първата половина на 2019 г. продължи да губи от инерцията си.

През третото тримесечие реалният ръст на БВП (с отчитане на инфлацията) се понижи до 1.9%, в сравнение с регистрираните 2% на годишна база за периода април - юни.

Големият въпрос, който си задават и служителите в Белия дом, и милиони други американци, е колко още могат да се забавят оборотите на икономиката и какви ще бъдат последствията от това.

Първите симптоми за икономическите проблеми в Съединените щати се появиха в края на миналата година, когато строителството започна да се забавя под натиска на повишаващите се лихви по ипотечните кредити.

Високите цени на жилищата пък отблъснаха много от потенциалните купувачи. В същото време свиването на глобалното търсене и международната търговия започнаха да "тормозят" американските производители.

Новите поръчки в промишлеността устойчиво се понижават от септември 2018 г., а сега анализаторите се питат дали проблемите в индустриалния и в строителния сектор ще се пренесат и към услугите, които са гръбнакът на американската икономика.

Всички тези рискове принудиха Федералния резерв да действа. През по-голямата част от 2018 г. централната банка затягаше монетарната политика в опит да ограничи инфлационния натиск, въпреки протестите на президента Доналд Тръмп.

Но на фона на забяващата се глобална икономика, Фед промени курса и през юли и септември тази година предприе понижение на основния лихвен процент. На вчерашното си заседание на Борда по монетарна политика свали лихвите с още 25 базисни пункта, до диапазона 1.5-1.75%.

Но въпреки това управителят на централната банка Джеръм Пауъл и неговите колеги продължават да твърдят, че става въпрос за "временна корекция", а не за край на положителния икономически цикъл, който е най-дългият в съвременната история на САЩ.

Засега изглежда, че действията на Федералния резерв дават резултат. Лихвите по ипотеките отчитат понижение, като отстъпиха от средните нива от близо 5%, достигнати в края на миналата година, и в момента се движат около 3.75 на сто.

Това подкрепи и пазара на недвижими имоти, като през септември новостроящите се жилища се увеличиха с около 20 000 спрямо същия месец на предходната година.

Освен това понижението на лихвите изглежда изключи предупредителната "червена лампа", която светеше ярко на облигационния пазар под формата на т. нар. "обърната крива на доходността". С този термин се обозначава ситацията, при която лихвите по дългосрочните дългови ценни книжа падат под тези на краткосрочните.

Обикновено това се приема като предвестник на рецесията, а през лятото се наблюдаваше точно такава тенденция. През последните седмици обаче съотношението на доходностите на облигационния пазар се нормализира под влияние на позитивните финансови отчети и надеждите за изход от търговския конфликт между САЩ и Китай.

Защо инфлацията вече не е чак толкова важна? Повечето икономики вече не се борят с повишаващите се цени, а напротив - тревожат се за ниската инфлация и липсата на икономически растеж


Сега повечето пазарни участници очакват, че Фед ще запази настоящите лихвени равнища без промяна поне през следващите шест месеца. А мнозинството от членовете на Борсата по монетарна политика са на мнение, че през 2020 г. Фед ще трябва да възобнови цикъла на "затягане" на монетарната политика.

Но макроикономическите индикатори сочат, че може би все още е рано за твърде оптимистични изводи, пише The Economist.

Потребителите все още харчат с достатъчно високи темпове, но вече започва да се наблюдава известно "отрезвяване". Личното потребление отчита ръст от 2.9% на годишна база през третото тримесечие на годината - достатъчно силен, но въпреки това далеч под впечатляващите 4.6 на сто, регистрирани в предходното тримесечие.

През септември продажбите на дребно се понижиха с 0.3%, а индексът на потребителското доверие, който е индикатор за бъдещите нагласи на потребителите, също отбеляза спад.

Бизнесът също се държи предпазливо. Индикаторите на бизнес климата отслабват, а рисковете, свързани с търговската война между Пекин и Вашингтон, продължават да оказват влияние върху инвестиционните планове на корпоративните мениджъри.

Европа и Япония също са на ръба на рецесията, а в Китай тенденцията на забавяне в темповете на икономическия растеж няма изгледи да приключи в скоро време.

Най-силният аргумент на оптимистите се крие в обстановката на трудовия пазар. През последните 12 месеца средното заплащане се увеличава с 1.4%, а темповете, с които компаниите наемат нови служители, постепенно се забавят. Това е индикация, че на трудовата борса има все по-малко свободни кадри.

Нивото на безработица се задържа около 3.5 на сто - най-ниското от половин век насам. Докато компаниите все още да наемат нови хора и заплатите растат, потребителите вероятно ще продължат да харчат с достатъчно силни темпове, за да задържат икономическия растеж "над водата" и да предотвратят потенциалната рецесия, пише още The Economist.

Но от гледна точка на Федералния резерв, готовността за край на монетарните стимули изглежда донякъде прибързана. Годишната инфлация достигна 1.5% през третото тримесечие и все още е доста под целевото ниво от 2%, заложено от централните банкери.

Засега Джеръм Пауъл предпочита да изчака и да наблюдава развитието на ситуацията.