Как се строят пътища от пластмасови бутилки за мляко?
Пластмасови рециклирани бутилки от мляко са използвани за изграждането на пътища в Южна Африка.
Инициативата носи надежда, че африканската страна ще успее да се справи по този начин с два проблема едновременно – замърсяването с отпадъци и лошото качество на пътищата.
Дупките по пътищата в Южна Африка костват на потребителите по 3.4 млрд. долара на година под формата на разходи за ремонт на превозни средства, повредени товари и наранявания, сочат данните на организацията с нестопанска цел South African Road Federation.
През август Shisalanga Construction се превърна в първата компания в Южна Африка, която изгради път, който отчасти е направен от пластмаса. Проектът беше реализиран в източната крайбрежна провинция Квазулу-Натал, предава CNN.
Понастоящем компанията преасфалтира отсечка от 400 метра в Клидейл, в покрайнините на град Дърбан, изпозлвайки асфалт, произведен от еквивалента на близо 40 хил. рециклирани двулитрови пластмасови бутилки от мляко.
Пътят към рециклирането
Shisalanga използва полиетилен с висока плътност – дебела пластмаса, която обикновено се използва за производството на бутилките за мляко. Местна станция за рециклиране превръща отпадъка в топки, които се нагряват до 190 градуса по Целзий, докато не се разтопят, като след това пластмасата се смесва с добавки.
Местен завод за рециклиране го превръща в пелети, които се загряват до 190 градуса по Целзий, докато се разтворят и се смесят с добавки. Продуктът замества 6% от битумното свързващо вещество на асфалта, като в резултат на това всеки тон асфалт съдържа приблизително между 118 и 128 бутилки.
От команията посочват, че процесът отделя по-малко токсични емиси спрямо традиционните методи, като асфалтът е по-издръжлив и водоустойчив спрямо конвенционалния асфалт. Пътищата, изградени по този начин, издържат на горещина до 70 градуса по Целзий и на студ до – 22 градуса по Целзий.
Разходите са сходни с тези при обикновените методи, но Shisalanga вярват, че ще има съкращяване на разходите в дългосрочен план, тъй като пътищата ще издържат по-дълго спрямо средната продължителност в страната, която достига 20 години експлоатация.
„Резултатите са впечатляващи”, казва генералният мениджър Дийн Коекемоер. ”Представянето е феноменално”, добавя той.
Снимка: Shisalanga Construction
За разлика от някои страни в Европа, където пластмасата за рециклиране се събира директно от домовете на гражданите, в Южна Африка 70% от суровината се извлича от сметищата.
Пластмасата се взима от сметищата, само ако има конкретна цел за нея, като инициативата с пътищата.
От Shisalanga смятат, че превръщането на празните бутилки в пътища създава нов пазар за пластмасовите отпадъци, позволявайки на рециклиращите мощности да поемат повече от боклука на африканската нация.
Кит Дукас, технически контрол към транспортната администрация на провинция Квазулу-Натал, посочва, че е „впечатлен” от пътя. „Работи толкова добре. Времето ще покаже, но аз виждам страхотни новини”, казва той.
Снимка: Shisalanga Construction
Shisalanga е подала оферта към пътната агенция на страната за изливането на 200 тона асфалт от пластмаса за ремонт на основната магистрала на Южна Африка, която свързва Дърбан и Йоханесбург, като проектът чака одобрение от властите.
Ако пътната агенция даде зелена светлина, то този метод за асфалтиране на пътищата може да се разпространи из цялата страна. Ако бъдат покрити високите стандарти на местната администарация, то Shisalanga се надява, че ще може да отговори на изискванията и в други страни по света, където да разшири бизнеса си.
Справяне с боклука
Индия започна да използва пластмаса за градеж на пътища преди 17 години, като концепцията е тествана из Европа, Северна Америка и Австралия. Съществуват обаче опасения относно потенциалните канцерогенни газове, отделяни по време на производство и освобождаването на микропластици (малки частици от пластмаса) в процеса по експлоатация на пътищата.
„Подобни проблеми трябва да бъдат решени, иначе ще допринесем, а няма да решим, националния проблем с отпадъците”, казва Жорж Мтури, старши учен в консултантската компания CSIR.
Shisalanga са отделили 5 години за проучване на ехнологията. Техническият директор на компанията Уайнанд Нордже посочва, че методът на топене на пластмасата, превръщайки я в битумен модификатор, намалява риска от отделяне на микропластика.
Представянето на микса от пластмаса е по-добро от традиционните модификатори, издръжливостта изглежда подобрена, а устойчивостта на деформации, причинени от вода, е също толкова добра, че и по-добра, добавя той.
Пътищата са едно от множеството креативни решения на проблема с пласмасовите отпадъци. Компании по света превръщат този вид отпадъци в тухли, гориво или дрехи.
Някои фирми даже са намерили метод да превръщат така наречената „нерециклируема пластмаса” в пътища.
Но Мтури от CSIR вярва, че понастоящем има прекалено висок риск по отношение на вредни емисии и микропластици, тъй като свойствата на тази пласмаса са доста променливи.
Все пак Коекемоер се надява низнесът да се разрасне към нерециклируема пластмаса в бъдеще, което ще позволи на компанията да използва дори още повече отпадъци, изваждайки ги от околната среда.
„Взимаме пластмаса от сметищата и редуцираме проблема със замърсяването, като отгоре на всичко това създаваме продукт, който е далеч по-добър от алтернативите”, добавя той.