Какво би се случило, ако глобалната спътникова радионавигационна система, по-известна като GPS, спре да функционира?

Като за начало, ще трябва да внимаваме повече, когато се придвижваме от точка А до точка Б. Но икономическото влияние на спътниковата мрежа е много по-значимо, а много хора по света не си дават сметка за механизмите, които осигуряват нейното съществуване, пише BBC.

В днешно време GPS устройствата помагат на много хора да се ориентират по-лесно и да стигат по-бързо до мястото, за което са тръгнали. Ако ги нямаше, пътищата щяха да са пълни със спрели автомобили, чиито шофьори се опитват да се ориентират по табелите и печатните карти (както стояха нещата през XX век).

Информационните табла на гарите и автобусните спирки нямаше да показват точния очакван час на пристигане, а таксиметровите компании трябваше да координират движението на своите автомобили по телефона. С две думи, в транспортната индустрия би настъпил истински хаос.

Телефоните за спешна помощ, полицията и пожарната нямаше да могат да откриват точната локация на местопроизшествията, използвайки локацията на подадените сигнали. А дори и дребните ежедневни задачи, като например намирането на най-близката железария в квартала, щяха да станат доста по-сложни.

От рафтовете в супермаркетите ще започнат да изчезват редица продукти, тъй като логистичната мрежа е базирана изцяло върху GPS мрежата. Пристанищата биха се задръстили с контейнери, а промишлените предприятия периодично ще спират заради закъсненията в доставките на суровини.

Земеделието, риболовът и строителството също попадат сред секторите, които ще понесат тежък удар, ако глобалната система за позициониране изведнъж спре да функционира.

В специален доклад на британското правителство се посочва, че загубите от едно подобно спиране ще струват на индустрията на Острова около 1 милиард долара на ден само в първата седмица. Ако то продължи по-дълго, ще бъде застрашено съществуването на цели компании и сектори.

И тук става въпрос само за ролята на GPS като локационна услуга. Но тя, всъщност, е много повече от това.

Мрежата на GPS се състои от 24 спътника, които пренасят часовници, настроени с екстремна прецизност. Когато вашият смартфон използва GPS сигнал, за да ви покаже къде се намирате, той приема сигнали от тези сателити и прави изчисления, базирани на тяхната локация и времето, в което са излъчени.

Ако часовникът на спътника изостане или избърза с една хилядна от секундата, устройството може да ви "подведе" с 200-300 километра.

Никой не е наясно дали при евентуално спиране или авария на GPS мрежата "бекъп" системите ще могат да поддържат нейните функции достатъчно дълго време. А измерването на финансовите загуби при подобен сценарий е почти невъзможно.

Все едно да попитате колко точно е важен кислородът за дихателната система на човека, пише още BBC.

Историята на GPS системата, подобно на много други революционни технологични изобретения, започва от американската армия. Всъщност, основната ѝ цел е била да подпомага въздушните бомбардировки.

Първият сателит е изстрелян в орбита през 1978 г., но системата намира реално приложение по време на първата война в Ирак, известна като "Пустинна буря".

Спътниците помагат на американските военни части да се ориентират в пустинята, да маркират местоположението на заложените мини, да откриват източници на вода и да не си пречат по време на военните действия.

Ползата от GPS тогава се оказва толкова голяма, че войниците молят своите семейства да купуват устройства от търговската мрежа и да им ги изпращат. А по това време цената им надхвърля 1000 долара за брой.

Какво ще прави Adidas в космоса?Германската компания за спортна екипировка Adidas обяви решение, което смело може да се обяви като пионерско в този бизнес

Имайки предвид огромните преимущества, които технологията осигурява на американската армия, логичният въпрос е защо тя се съгласява да я предостави за ползване на широката публика? Истината е, че първоначално военните никак не са били склонни да споделят GPS системата.

Те дори се опитват да настроят сателитите така, че да изпращат два сигнала - един точен и чист, само за военни цели, и друг, който да е с по-ниско качество и чистота, да може да се ползва от всички.

Оказва се обаче, че частните компании намират начини да извличат чистия сигнал и цялата схема се обезмисля. През 2000 г. американският президент Бил Клинтън просто е принуден да се съобрази с неизбежната реалност и прави GPS мрежата достъпна за широката публика.

По това време нейното икономическо приложение вече е очевидно.

Американските данъкоплатци всяка година плащат милиарди долари за поддържането на системата, която всъщност се използва от целия свят и това е много мило от тяхна страна, пише BBC.

Но монетата има и друга страна - дали е разумно останалите държави да разчитат, че тази "щедрост" ще продължи вечно, особено с оглед на протекционистичните настроения, които в момента преобладават в Белия дом?

Факт е, че GPS вече не е единствената навигационна система. Русия има собствена алтернативна спътникова мрежа, която се казва GLONASS, но не е толкова каествена. Китай и Европейският съюз работят по собствени проекти - Beidou и Galileo. Япония и Индия също разработват системи за спътникова навигация.

От една страна, тези алтернативи позволяват наличието на конкуренция, но от друга - могат да се превърнат в потенциални "мишени" в един бъдещ военен конфликт. Не е трудно да си представим ситуация на "космическа война", която много бързо да остави целия свят "офлайн". Едно по-силно слънчево изригване би могло да постигне същата цел.

Съществуват и други опции, като наземните алтернативи на GPS. Сред тях е eLoran, но тя не покрива целия свят и в някои държави е много по-добре развита, отколкото в други. Едно от предимствата ѝ е много по-силния сигнал.

Радиосигналите на GPS спътниците трябва да изминат 20 000 километра и когато достигнат Земята, те вече са много по-слаби и податливи на заглушаване, смущаване и дори целенасочено манипулиране (от хора, които знаят какво правят).

Специалистите, които се занимават със сателитна навигация, не се притесняват в толкова голяма степен от апокалиптичните сценарии, които предвиждат внезапно спиране на цялата система, колкото от възможността терористични организации или други злонамерени субекти да смущават и пренасочват GPS сигналите към определени райони или стратегически обекти.

По този начин могат да бъдат атакувани дронове, плавателни съдове и дори мрежите за разпространение на данни.

По-рано тази година Израел обвини Русия, че смущава нарочно GPS сигнала към международното летище Бен Гурион в Тел Авив, но Моксва отрече да е замесена.

Засега едва ли има човек, който може да посочи с точност всички възможни заплахи, свързани с функционирането на мрежата за глобално позициониране, както и тяхното финансово измерение. Но със сигурност те са много по-всеобхватни от представите на повечето хора.