Европейската комисия повиши очакванията си за растежа на българската икономика за тази година, но прогнозира забавяне през следващите 2020 г. и 2021 г.

Това сочи най-новата есенна икономическа прогноза на комисията.

Очаква се брутният вътрешен продукт на България да нарасне с 3.6% през настоящата година, което е повишение спрямо посоченото повишение от 3.3% в лятното издание на икономическата прогноза на ЕК.

На фона на това обаче, комисията понижи очакванията си за следващата 2020 г., прогнозирайки ръст на БВП от 3.0%.

За сравнение, в лятното издание на документа бяха записани очаквания за ръст от 3.3% на българската икономика през следващата година. За 2021 г. ЕК очаква допълнително забавяне на растежа до 2.9%.

Въпреки че БВП на България ще нараства над средното ниво за ЕС, възлизащо на 1.4% за всяка една от разглежданите години, родният икономически растеж ще падне под средното за света през 2021 г.

Според ЕК световната икономика ще нарасне с 2.9% през тази година, с 3% през следващата и с 3.1% през 2021 г.

Все пак икономиката на страната ни ще се нареди на седмо място в ЕС по размер на растежа за тази година и на пето през следващата и и по-следващата години, ако прогнозата на ЕК се сбъдне.

Най-висок растеж в ЕС през тази година се очаква в Ирландия (+5.6%), Малта (+5.0%) и Унгария (+4.6%), а най-нисък в Италия (+0.1%), Германия (+0.4%), Белгия и Швеция (по 1.1%).

ЕК очаква българският износ да се свие минимално през 2019 г., след което да отчита леки повишения през идните две години, в контекста на линията на развитие на чуждестранното търсене.

Вътрешното търсене се очаква да продължи да забавя повишението си, но въпреки това ще остане основен генератор на растежа.

Ограниченото пространство за подобрения в заетостта у нас ще натежи на динамиката на потреблението на домакинствата, докато увеличението на реалните възнаграждения ще подкрепят частните харчове.

През 2019 г. се очаква инвестиците да запишат минимално повипение, като през идните две години се прогнозират моменти на засилване в растежа, но като цяло се очаква нивото му да не бъде много по-различно от това, очаквано през настоящата година.

Причина за това са усилените търговски притеснения зад граница и влошените перспективи за растеж.

Рисковете пред прогнозата са главно свръзани със забавяне, което може да бъде провокирано от рязък спад на търсенето от страна на чуждестранни търговски партньори, което би провокирало вторични ефекти под формата на ръст в безработицата и спад на вътрешното търсене.

ЕК прогнозира годишна инфлация в размер на 2.4% през тази година. Цените на хранителните стоки допринасят силно за инфлацията у нас, която достигна пик от 3.1% през април и дъно от 1.6% през септември.

Скокът в цените на храната се дължи отчасти на лошата реколта от 2018 г. и епидемията от свински грип, започнала през май 2019 г.

Очаква се годишната инфлация да падне до 1.6% през 2020 г., след което да се повиши до 2.1% през 2021 г.

Безработицата се очаква да падне до 4.4% през 2019 г. спрямо ниво от 5.2% през миналата 2018 г. През идните две години прогнозата сочи, че безработицата ще намалее до съответно 4.1% и 4.0%.

Реалните възнаграждения у нас ще се повишат осезаемо през 2019 г. поради исторически ниската безработица и планираното увеличение на минималната заплата и възнагражденията в публичния сектор.

Очаква се ръстът на възнагражденията да остане силен и през 2020 г. и 2021 г.

ЕК прогнозира, че бюджетният излишък ще достигне 1.1% от БВП за тази година, което е по-ниско ниво от 2018 г. Бюджетният баланс се очаква да остане положителен в рамките на прогнозния период. През 2020 г. и 2021 г. се очаква излишък от 0.9%.

Публичният дълг, като процен от БВП, ще падне от 22.3% през 2018 г. до 21.1% през настоящата година. Според ЕК през 2020 г. дългът ще намалее до 19.9%, а през 2021 г. до 18.6% от БВП на България.