Какво да очакваме в следващите години от бъгарската икономика? Отговорът на този въпрос ни даде главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов по време на годишната конференция Balrec.

Според него прогнозата за настоящата година е за ръст на БВП от 3.5%, но през следващата година се прогнозира понижение до 2.7% ръст.

Това в основна степен се дължи на забавянето на основните икономики и наши партньори, отбеляза Павлов.

„Това неизменно ще доведе до забавяне на износа", каза още той. Днес несигурността в световен план е на нива, каквито не са виждани в последните 10 г. Ето защо можем да очакваме краткотрайна и плитка корекция в отделни сектори.

Прогнозата на УниКредит Булбанк за световната икономика е, че ще се види забавяне до 2.7% спрямо настоящите 3 на сто ръст.

Родната икономика се намира в своята пета поредна година на ръст, като средният за този период е от 3.6%, каза още той.

В последните шест години българската икономика успя да създаде 230 000 нови работни места, което прави средните 38 000 на година. Прогнозните ни данни за 2019 г. са за създаването на нови 53 000 работни места.

В края на 2018 г. икономиката навлезе в режим на пълна заетост, което означава, че този ръст на създаване на работни места в следващите години ще е ограничен.

Росен Плевнелиев: Можем с умни политики да стигнем далечДа, налице е наличен жилищен фонд, който трябва да се модернизира, но нашето ново строителство по нищо не отстъпва на това в Европа и САЩ, допълни още той

През 2020 г. ще започнем да ставаме свидетели на силен натиск върху работните места и от намаляващото и застаряващо население на страната.

Невъзможността за създаване на нови работни места ще се отрази и на икономиката ни, като нашето очакване е тя да отчита ръст от 2.7-2.8% в следващите 5 г.

„Разходите за труд нарастват по-бързо от производителността през последните години в ЦИЕ. Това ще продължи още известно време", прогнозира още Павлов.

Това е тенденция за всички страни от ЦИЕ, включително и България. В някакъв момент това ще свърши, защото печалбите ще започнат да намаляват и компаниите ще редуцират инвестициите си и разходите за труд, като по този начин ще се стигне до охлаждане на икономиката поради действието на цикличните сили, допълни още той.

Според Павлов почти половината от имотите у нас днес са надценени. Добрата новина е, че все още сме далеч от нивата, отбелязани през третото тримесечие на 2009 г.

Ръстът в цените на имотите днес идва от ниските лихви, които банките предлагат по депозитите, което кара част от депозантите да пренасочват парите си с идеята, че този ръст може да продължи.

От друга страна, налице са и ниските лихви по кредитите, които позволяват на част от хората да купуват жилища със заеми от банките.

Не трябва да се пренебрегва и фактът, че на страната ни са нужни около 13 000 нови жилища годишно, докато днес на пазара излизат около 8-9000. Недостатъчното предлагане на нови имоти също е причина за ръста в цените, каза още Павлов.

„Изправени сме пред известен риск за намаляване на цените“, завърши икономистът.