Река Нил тече през Африка от 30 милиона години, което я прави шест пъти по-стара, отколкото се смяташе досега, установиха геолози.

Изследвайки скалите по реката и съставяйки симулации, експертите са определили, че потокът на Нил се поддържа от движения в земната мантия под него. Заради тях реката тече на север, а не на запад, смятат учените.

Напоявайки долините на Северна Африка, Нил - считана за източник на живота от древните египтяни, е формирала хода на човешката цивилизация.

Реките обикновено променят коритата и обема си с течение на времето, като трайното запазване на Нил е истинска загадка, посочва Daily Mail.

„Един от големите въпроси за Нил е кога е възникнал и защо той съществува толкова дълго“, казва геологът Клаудио Факена от италианския Roma Tre University. „Нашето обяснение, всъщност, е доста вълнуващо“, добавя той.

За да разрешат пъзела за неизменността на Нил, проф. Факена и колегите му проследяват историята на реката.

Те анализират вулканични скали, съпоставяйки ги с отлаганията на седименти, пренесени по реката и в крайна сметка погребани под делтата на Нил.

Изследователите определят, че след бързо издигане, Етиопската планинска земя е останала на сравнително сходна височина в продължение на милиони години, подкрепена от скали в земната мантия.

Знаем, че топографията на района е формирана преди около 30 милиона години, казва геофизикът Торстен Бекер от Тексаския университет. Според изследователите обаче по-рано не е било ясно как се поддържа тази топография за толкова дълъг период от време.

За да провери своите открития, екипът се обръща към компютърни симулации, които моделират около 40 милиона години тектонска активност на земните плочи.

Рио де ла Плата: Най-голямата река, за която никога не сте чувалиВ зависимост от това какво си изберете, Рио де ла Плата е устие, река, залив или дори море

Екипът установява, че дейността на земната мантия повдига земята на юг, което пък придава на района, в който вече Нил, лек наклон, поддържащ последователния му курс на север.

След като първоначалното им проучване завършва, изследователите се надяват да приложат техниката си върху други гигантски реки, като Конго и Яндзъ.

Пълните резултати от изследването са публикувани в списание Nature Geoscience.