Климатичните промени са причина около 20 млн. души на година да напускат домовете си.

Това прави средно по един човек на всеки две секунди през последното десетилетие, сочи ново проучване на неправителствената организация Oxfam, цитирано от CNN.

Това превръща климата в най-големия фактор за вътрешното движение на хора през разглеждания период, като най-бедните страни в света се намират в най-сериозен риск, въпреки че имат малък принос за замърсяването спрямо богатите държави.

Вероятността за разселване в резултат на наводнение, циклон и диви пожари е седем пъти по-висока спрямо риска от вулканични изригвания или земетресения и три пъти по-висока спрямо преместване, провокирано от военен конфликт, сочи докладът.

Този проблем е една от темите, които ще се дискутират по време на конферецнията за климата на ООН, която се провежда през тази седмица в Мадрид, Испания.

Oxfam призовава международната общност да направи повече и да финансира програми за възстановяване на бедните страни, засегнати от климатични извънредни положения, тъй като в бъдеще се очаква бедствията да се случват както по-често, така и с по-висок магнитут.

При страните с ниски и по-ниски от средните доходи, като Индия, има четири пъти по-висок шанс за преселение в резултат на климата, отколкото при държави с високи доходи, като Испания или САЩ, става ясно от проучването.

Географията също играе роля, тъй като около 80% от разселените хора поради климатични причини се намират в Азия.

Островни страни със слаба икономика, като Куба, Доминика и Тувалу, съставят седем от десетте държави с най-високи нива на разселване в резултат на климатични бедствия през периода 2008-2018 г.

Рискът за разселване на наслението на подобни островни държави е 150 пъти по-висок спрямо тези, които живеят в Европа, сочи докладът, който анализира данните на Центъра за наблюдение на вътрешното преместване ( Internal Displacement Monitoring Centre) за периода 2008-2018 г.

Риск

Вътрешното разселване има социална и финандова цена, посочва Тим Гор, ръководител в Oxfam.

„Винаги са най-бедните, най-уязвимите и жените конкретно, това са най-лошо засегнатите“, казва той, добавяйки, че тези преселения разкъсват социалната тъкан на общностите по света.

Висок риск има в страни, където екстремният климат и военните конфликти са комбинирани, казва Гор.

Бедствия, като циклони, приковават вниманието, но има и други феномени, които бавно и не толкова забележимо нансят щети, като вдигането на нивото на океаните, добавя той.

Например, наводненията засягат земеделеито, като карат населението да се мести от земи, които вече не стават за обработване.

Кой трябва да плати цената?

Oxfam призовава световните лидери да намалят емисиите колкото се може по-бързо.

Развиващите се държави също трябва да получат подкрепа от развитите страни чрез финансови механизми, за да се справят със загубите и вредите.

За първи път дискутиран по време на климатична среща във Варшава през 2013 г., при подобен механизъм богатите страни помагат на бедните да се справят с влиянието на климатичните промени.

"Никой не е готов да говори за пари, поради което това ще бъде един от важните проблеми, изложени на масата в Мадрид“, казва Гор.

"В крайна сметка, някой ще трябва да плати цената за тези въздействия, като в момента тя се плаща от най-бедните общности в света", смята той.

Как климатичните промени вдигат данъците?Облагането на вредните навици с данъци е похват, който генерира сериозни постъпления за националните правителства по света

Въпреки че, според данните, развитите страни се намират в най-малък риск от вътрешни разселвания в резултат на климатични проблеми, прогнозите предвиждат, че това ще започне да се променя в бъдеще.

"Богатите страни не са имунизирани от заплахата от разселване. Изменението на климата не дискриминира“, казва Гор.

Според Боб Уорд, директор Политики в Grantham Research Institute on Climate Change and the Environment, увеличението в броя на хората, които се разселват, може да се отдаде и на ръста на населението, живеещо във високорискови региони.

Преместването на хора може да се разглежда и като успех в определени случаи, тъй като това означава, че системите за ранно предупреждение функционират превантивно преди бедствието да настъпи, което намалява щетите и загубите, които в миналото бяха в пъти по-високи при подобни кризи.

Трудно е да се каже, че климатичните промени сами по себе си създават политическа нестабилност и конфликт по начина, по който биват описвани, казва Уорд.

Когато имаме голям брой разселени хора, тогава се получава нестабилност и конфликт, добавя той.