В ранните часове на 1 октомври 1964 г. лъскав синьо-бял влак се плъзга без усилие през градския пейзаж на Токио, продължавайки на юг към Осака и мястото си в учебниците по история.

Така е поставено началото на японските влакове стрела, често посочвани като символ на бурния икономически прогрес на страната в годините след Втората световна война.

Пускането на първия влак стрела, заедно с домакинството на Токио на летните Олимпийски игри през 1964 г., се считат за повратна точка за Япония и нейното завръщане сред топ държавите по света.

55 години след пускането на първия високоскоростен влак, японската дума шинкансен, означаваща „нова главна линия“, вече се приема за глобален термин, олицетворяващ скорост, ефективност и иновативност в транспорта.

В наши дни Япония остава световен лидер, когато говорим за железопътни технологии. Могъщо корпорации, като Hitachi и Toshiba, изнасят влакове и оборудване на стойност милиарди долари всяка година.

Мрежата на Шинкансен се е разраснала значително през последните 55 години, като влаковете се движат със скорост до 322 км/час, от столицата до градове като Кобе, Киото, Хирошима и Нагано, предава CNN.

Освен като символ на възстановяването, Шинкансен служи като инструмент за икономическото развитие на Япония. Железниците носят след себе си вятъра на промяната.

Японски пример

Развитието на скоростните влакове е тясно свързано с ранната железопътна индустрия в Япония.

Японските инженери избрали да строят по-тесни железопътни трасета спрямо стандартите, прилагани в Северна Америка и Европа.

Въпреки че така било по-евтино и лесно да се изграждат трасета из планинските местности, капацитетът и скоростта на влаковете били ниски.

Пътуването на територията на четирите основни японски острова, която достига близо 3000 км от край до край, било мъчна работа.

През 1889 г. пътуване между Токио и Осака продължавало 16.5 часа с влак. Все пак това било доста по-удобно от ходенето пеша – нещо, което се налагало само няколко години по-рано. Пеш между двата града се стигало за между две и три седмици.

През 1965 г. същата дистанция вече се изминавала само за 3 часа и 10 минути благодарение на Шинкансен.

Търсенето на железопътни трасета с нормална ширина започнало да се усеща през 20 век, след като през 1940-те години започнала работата по амбициозния проект за линия под океанската повърхност, която трябвало да свързва Япония, Корея и Русия.

Загубата на Япония във Втората световна война означавала изоставяне на планове като горепосочения, поне до средата на 1950-те години, когато японската икономика започнала да се развива с по-бързи темпове и добрата свързаност и комуникация между големите градове станала жизнено важна.

Японската разнообразна територия и климат, който варира от студени зими на север до тропически горещини на юг, са една от причините, накарали местните инженери да търсят иновативни решения, когато става дума за транспорт.

Не на последно място е високата сеизмична активност. Япония е сред страните, в които има най-голяма опасност от земетресения и вълни цунами, като на нейните острови се намират и 10% от световните вулкани.

Въпреки всички тези предизвикателства за сигурността на пътуването, за цялата 55-годишна история на Шинкансен няма нито един случаи на смърт или наранявания на пътници.

В наши дни вече се тества следващото поколение влакове, нарични ALFA-X, които достигат скорости от 400 км/час, но ще оперират при максимален лимит от 360 км/час.

Запазена марка на влаковете на Шинкансен са техните издължени носове. Формата им е такава, не за да подобри аеродинамиката, а за да предотврати „бутален ефект“ от навлизането в тунели с такава висока скорост.

Това е важно, особено за гъсто населените места, където оплакванията от шума, причиняван от влаковете стрела, са чести.

Експерименталният ALFA-X включва нови технологии за сигурност, проектирани така, че да намаляват вибрациите и шума, както и възможността за дерайлиране в случаи на сериозни земетресения.

Над 10 млрд. пътници са използвали услугите на Шинкансен, което показват, че към днешна дата високоскоростното пътуване се е превърнало в ежедневие и даденост за гражданите на Япония.

Скорост по света

През периода 2016-2017 г. линията на Шинкансен между Токио и Осака е превозила 159 млн. пътници, оперирайки до 13 влака на час.

На фона на успешната железопътна история на Япония, едва ли е много странно, че и други страни развиха свои трасета за скоростни влакове през последните десетилетия.

Навярно едно от най-известните от тях е между Париж и Лион, което работи от 1981 г. насам.

Подобно на Япония, Франция успешно изнася своите транспортни технологии в други държави, включително за най-дългата високоскоростна железопътна мрежа в Испания. Сред останалите дестинации попадат Белгия, Южна Корея, Великобритания и Мароко, където наскоро беше изградено първото високоскоростно трасе в Африка.

Това ще бъде най-бързият влак в светаЯпония започна тестове на най-бързия влак-стрела в света, който ще достига скорост от 400 километра в час

Концепцията за високоскоростен железопътен транспорт се прилага успешно в Италия, Германия, Холандия, Тайван, Турция и Саудитска Арабия, като всички тези страни са свързали основните си градове с подобни трасета, които се конкурират директно с летищата на местния и външен пазар.

Планират се нови трасета из Европа през идните години, като все повече държави поглеждат в тази посока. Дори САЩ, където традиционно се толерират автомобилният и въздушен превоз, има планове за високоскоростни железопътни трасета в Калифорния и Тексас.

Китай

През последните години обаче няма друга страна, която да е напреднала на полето на жп транспорта, както Китай. За по-малко от 15 години страната използва цялата си мощ, за да създаде най-дългата високоскоростна железопътна мрежа в света.

С обща дължина от близо 30 хил. километра, жп мрежата на Китай вече превозва повече хора дори от Шинкансен в Япония.

Бързите влакове вече обслужват 31 от общо 34-те провинции в Китай, като осигуряват връзка между отделните региони на фона на икономическия бум в страната.

След като в началото разчиташе на технологии от Япония и Европа, понастоящем Китай вече се радва на собствена индустрия, която бързо завзема пазарен дял в този бизнес по света.