Държавата, в която не е страшно да останеш без работа
Загубата на работното място е едно от най-стресиращите преживявания и един от най-големите страхове за повечето хора. Тези, които са преминавали през него, са наясно с притесненията за бъдещето, за кариерата и за това дали ще можеш да си платиш сметките в края на месеца.
Но как би изглеждала подобна ситуация, ако уволнението се окаже едно от най-хубавите неща, които са ти се случвали? И то не заради късмета, а благодарение на усилията на институция, която е създадена точно с тази цел – да разкрие потенциала на съкратените служители и да им помогне да си намерят още по-добра работа?
Точно такова обещание дават шведските служби за “професионален преход” – частни институции, предоставящи социални услуги на служителите, които са били съкратени от работодателите си, пише BBC.
В страната функционират 16 такива агенции, всяка от които е специализирана в определен икономически отрасъл. Те събират информация за опита и уменията на всеки участник в програмата, предлагат различни варианти за усъвършенстване или допълнителна квалификация, след което съдействат за намирането на ново работно място.
Едва ли е случайно, че Швеция има най-добрите показатели сред всички развити икономики, когато става въпрос за търсене на нова работа. 90% от уволнените служители в страната се връщат на работа в рамките на година, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
За сравнение, във Франция и Португалия например само 30% от хората успяват да си намерят работа в срок до една година от съкращението.
Нещо повече – статистиката показва, че професионалистите до 30-годишна възраст, които преминават през “преходната” професионална програма в Швеция, след това започват работа на доста по-висока заплата.
В Швеция компаниите заделят 0.3% от общите си разходи за възнаграждения в т. нар. “професионални гаранционни фондове”. Те действат като своеобразна “застраховка”, която покрива разходите за консултациите, професионалните курсове и всички останали услуги, от които имат нужда служителите в случаи на съкращения в компаниите.
Любопитното е, че професионалните центрове функционират без намесата на правителството и представляват равноправни партньорства между работодателите и синдикатите. В Швеция 90% от служителите в частния и държавния сектор, независимо дали става въпрос за малки, средни или големи компании, имат синдикално представителство.
Организациите съдействат на служителите в продължение на пет години след датата на съкращението, което означава, че те могат да разчитат на подкрепа дори и в случай, че не успеят да се приспособят към новото си работно място.
За шведския бизнес наличието на подобна “предпазна мрежа” също носи редица облекчения. Основното е, че имат много по-голяма гъвкавост да прибягват до съкращения, когато това се налага, без да се притесняват от стачни действия, протести или други форми на политически натиск в защита на работните места.
Шведският технологичен гигант Ericsson например съкрати хиляди служители през последните няколко години, в опит да намали разходите си и да се приспособи към променящата се глобална конкурентна среда, но процесът премина сравнително гладко.
Отчасти това се дължи и на активния трудов пазар в страната, но до голяма степен роля за “мирния преход” изиграват и службите за “професионален преход”.
През техните офиси преминават средно по 13 000 души годишно, като в последните няколко месеца броят им се увеличава, на фона на негативната глобална икономическа картина. През третото тримесечие на 2019 година служителите, които са били консултирани от организацията, са с 30% повече от предходната.
И въпреки затягането на трудовия пазар, две трети от тези хора са успели да си намерят по-добра работа от предишната.
В Швеция функционират и държавни бюра по труда, които също предлагат услуги на безработните и им помагат да си намерят работа. Но тяхната функция е по-различна от тази на частните центрове за “професионален преход”. Държавните центрове са фокусирани в по-голяма степен върху хората, които са дългосрочно безработни, младите професионалисти, които тепърва се ориентират в кариерното развитие и имигрантите.
Шведската система за преквалификация дава резултат и се радва на международно внимание, тъй като очевидно действа по-ефективно от механизмите, които съществуват в повечето европейски държави.
В повечето страни “защитните мерки” са насочени към предотвратяването на съкращения чрез намаляване на възнагражденията или на работните часове. Но тези мерки не винаги дават резултат, а и в много случаи не работят в интерес на самите служители.