За малко повече от година в края на 80-те седеметажен петзвезден хотел се носи в океана на около 70 км от брега на Таунсвил в Куинсланд, Австралия.

Той разполага с двеста стаи, дискотеки, барове, фитнес зала, сауна и два отлични ресторанта, специализирани в морските дарове. Извън хотела е разположен тенис корт.

Four Seasons Barrier Reef Resort е рожба на Дъг Тарка, чиято цел е да го разположи на Големия бариерен риф, за да могат туристите да имат незабавен достъп до него.

Първоначалният план е трайно да акостират три круизни кораба около рифа, но това е счетено за непрактично. Случайна среща с шведска компания, специализирана в изграждането на плаващи общежития за нефтени платформи, превръща тази идея в плаващ курорт.

Хотелът е построен от базираната в Сингапур фирма и тъй като се планира да бъде разположен в екологично чувствителна зона, той трябва да включва много функции, които да съответстват на строгите еко стандарти на Големия бариерен риф.

По корпуса му не е използвана токсична боя. Не се изхвърлят отпадъци в околните води. Канализацията и всички течни отпадъци се обработват и получената стерилизирана вода се изхвърлена на километри извън рифа. Боклукът е изгарян и непреработваемите отпадъци се изпращат в континенталната част.

Хотелът е завършен през 1987 г. на цена от 40 милиона щатски долара. Но спор със сингапурския корабостроител забавя доставката му до януари следващата година. Тогава той е ударен от циклон, който пък отлага отварянето му с още два месеца.

Когато най-накрая приема първите си посетители през март, хотелът е пропуснал доходоносния зимен туристически сезон в Северното полукълбо. Забавянето струва милиони долари, съобщава Amusing Planet.

Най-трудната част за туристите е 70-километровото пътуване с водни таксита до хотела, разположен в средата на океана. Лошото време често нарушава връзките с континенталната част, което се отразява негативно върху имиджа му. Комбинирато с лоши маркетинг и управление, резервациите започват да пресъхват.

В крайна сметка, хотелът се превръща в нерентабилно начинание.

Малко повече от година, след като е открит, плаващият хотел е продаден на компания във Виетнам. През 1989 г. тя го изтегля до Сайгон - на 5000 километра, поставяйки го в едноименната река, където отваря като Saigon Floating Hotel.

Първият плаващ град в света По време на бури хората на платформите ще бъдат по-добре защитени от тези на земята

След края на Виетнамската война страната преминава през туристически бум и има нужда от луксозни места за настаняване. Плаващият хотел е идеалното решение и става много популярен в града, където е наречен The Floater. Но за пореден път финансови неприятности принуждават собствениците му да затворят.

Този път хотелът е продаден на Северна Корея и отведен в туристическия регион Маунт Кумган, на границата между Северна и Южна Корея. Той отваря през 1998 г. за туристи от юг.

Преименуван е на хотел Sea Kumgang, или Haegumgang. Десет години по-късно, когато севернокорейски войник случайно убива южнокорейка, почивките в курорта са прекратени.

Хотел Haegumgang все още е акостирал на мястото си, но вече е затворен повече от 10 години. Новини за него отново се появиха в медиите, след като лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун го посети и даде да се разбере, че не е доволен от видяното в курорта, оприличавайки съоръженията на „импровизирани палатки в бедстващ район“.

Ким Чен Ун нареди всички изхабени съоръжения да бъдат премахнати от туристическия курорт, намеквайки, че 30-годишният плаващ хотел може да бъде възстановен, бракуван или продаден на друг предприемач.