Новата година дойде с нова Европейска комисия, която да управлява бюрокрацията на Европейския съюз в Брюксел.

Бяха нужни само две седмици, за да може новата ЕК да блесне с първата лоша идея за 2020 г. – предложение за хармонизирана минимална заплата за всички страни-членки на ЕС, пише щатското финансово издание Wall Steet Journal.

Планът, представен през тази седмица от комисаря Николас Шмит, ще принуди страните от ЕС да определят размера на минималното възнаграждение в собствените си икономики по хармонизиран начин.

Най-вероятно формулата ще изисква минималната заплата да е равна на най-малко 60% от средното възнаграждение във всяка конкретна държава.

Идеята, която е внесена за обсъждане, би следвало да помогне на новия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен да покаже на скептиците, че Брюксел може да направи нещо полезно за бита на хората в Европа.

Това обаче е само на хартия. Повечето работници в ЕС няма да бъдат директно засегнати от подобна политика, след като по данни на ЕК по-малко от 10% от служителите в повечето страни от ЕС понастоящем работят за възнаграждения, гравитиращи около националния минимум.

От друга страна, тези, които действително работят за минимални заплати, ще станат свидетели на това как техните работодатели са изправени пред предизвикателството да увеличат възнагражденията.

Едва шест страни от членките на ЕС имат минимални заплати, надхвърлящи 60% от средното възнаграждение, определени чрез закон или универсален колективен договор.

Трябва да се отбележи, че става дума не за средно аритметичната средна заплата, а за медианата (централната средна величина) на възнагражденията, или казано с други думи – за тази средна стойност, която разделя двете половини на статистиката - долната и горната, измерваща размера на заплатите.

Минималните заплати в по-голямата част от останалите страни в ЕС са далеч под въпросните 60%.

В Германия минималното заплащане възлиза на 1 600 евро на месец, което е по-малко от 50% от средната стойност на заплатите в страната. В Испания минималното възнаграждение достига 1 050 евро на месец, което е малко над 40% от средното.

Хронично слабият пазар на труда в Европа може да се окаже в затруднено положение, ако се наложи бързо да вдига разходите си за заплати за служителите на минимално възнаграждение.

Брюксел посочва, че заетостта в ЕС е силна, но е по-правилно да се каже, че е силна, но за стандартите на Европа. Безработицата в ЕС достига 6.3% към ноември миналата година спрямо 3.5% в САЩ за същия месец.

Безаработицата в Испания възлиза на цели 14.1%, като това се случва, при положение че минималната заплата в страната представлява най-ниския дял спрямо нивото на средното възнаграждение сред всички останали членки на ЕС.

Безработицата при хората под 25-годишна възраст е на дори още по-притеснително ниво – 14.3% за ЕС към ноември 2019 г. За сравнение, в САЩ делът на безработните на възраст между 20 и 24 години достига 6.4%.

Младите европейци, както младите хора навсякъде по света, са особено уязвими от размера на минималната заплата, тъй като едно евентуално високо ниво на минималното възнаграждение би могло да ги извади от пазара на труда поради високата цена спрямо ниския опит.

Възрастните европейци работят все по-дългоПрез последните 15 години делът на възрастните хора в работната сила се е увеличил драстично

Консултациите в Брюксел са в ранна фаза, като ще се точат месеци, дори години. Това ще предостави възможност за изготвянето на по-добър план, който да повлияе на живота на европейците, работещи на минимална заплата.

Като цяло, навярно няма човек, който да откаже повишение на заплатата, но това трябва да дойде от данъчни приходи, регулаторни реформи и стимули, които да карат бизнеса да инвестира в повишаване на производителността, а не по административен начин.

В този ред на мисли, ако Урсула фон дер Лайен действително иска да укрепи икономиката на ЕС, то по-скоро трябва да насочи фокуса си към подобни политики.